Финалното спускане е по-полегато и можеше да е дори приятно, ако вече не страдахме от масивна мускулна треска, слънчево изгаряне и дехидратация. Западноавстралийката глътва муха и се опитва отчаяно да я изкашля. Водачът я уверява, че няма място за излишни тревоги – мухите са просто малко протеин в хитинова обвивка, нищо опасно за здравето. Даже е полезно, затова всеки австралиец има задължителна патриотична годишна квота от 12 глътнати мухи и ако не успее да я изпълни, му отнемат паспорта. Отдъхвам си с облекчение. Добре, че съм новозеландка – за чужденци квотите са занижени.
Хапваме набързо сандвичи с шунка, която се пържи пред очите ни, както си е между филиите хляб под изгарящото обедно слънце. Намирам в пясъка мумифицирана изоставена змийска кожа. Напълно разбирам змията – толкова е горещо, че и на мен ми се иска да си съблека кожата. После се натоварваме пак на родния микробус и поемаме обратно – по дългия път към Алис Спрингс. Ерозиралите хълмове край пътя са с цветовете на шарена сол. Небето е заприличало на тапети за детска стая – бебешко синьо с равномерно разпръснати пухкави облачета. Бели с нежнорозови коремчета. Инфантилни и абсурдни. Налага се да моля спътниците си за потвърждение. Да, уверяват ме, облаците са наистина розови – отразяват цветовете под тях. Или са се поизцапали от вездесъщия червен прахоляк.
В пълен контраст с мирната детска картина, но затова пък в тон с хроматичната гама е спускащото се от небето тънко торнадо. Розово! Придружава ни дълго, извиващо бавно елегантната си фуниевидна снага, но в крайна сметка изостава и се загубва нейде сред шареносолните хълмове.
Том, нашият водач, шофьор и дружинна ръководителка, спира внезапно насред нищото. Не на обозначена зона за отдих, не до някоя крайпътна забележителност, не и за да отмести труп на убито кенгуру от асфалта. Просто заковава микробуса насред незабележителна с нищо местност в надрасканата с черно оранжева пустота и ни нарежда да слезем и да съберем дърва за огън. А така! Сега ако обяви, че и вечерята ще трябва да си ловим сами с копие и камъни, хич няма да ме учуди. На тази екскурзия вземат много на сериозно аборигенско-образователния аспект на туризма. Събираме дърва. Което се оказва предизвикателство въпреки изобилието от сухи храсталаци наоколо. Том не харесва твърде овъглените или прекалено тънки клонаци, иска плътна дървесина за лагерния огън. В крайна сметка успяваме да натоварим една малка планинка от мъртви дървета върху ремаркето и да я закрепим надеждно с брезентови платнища. Връщаме се в микробуса, обилно посипани с червеникава прах, с клечки в косите, с хрупащ пясък в зъбите (дегустацията установява, че австралийската шарена сол не е нито дъхава, нито солена, àко и да е ситно смляна и невероятно изобилна) и с дълбокото удовлетворение на хора, справили се с нелека задача. Доказахме се като добри събирачи (това е вегетарианската половина на ловци събирачи).
Следващата ни спирка е кръчмата. Да! Истинска кръчма насред безкрайното нищо. Със самотна бензоколонка и тоалетна. Натоварваме микробуса с бира, защото къде се е чуло и видяло лагерен огън без бира. Пък и довечера е Нова година. Няма да я посрещаме трезви, я! Малко се объркваме с всичките забрани и ограничения кой какъв алкохол и колко може да закупи, без да бъде глобен – табелата пред заведението, на която са изредени наредбите, актовете и законите, регулиращи търговията с алкохол, е с размерите на цялата постройка.
Алкохолът е най-големият проблем на съвременното аборигенско общество. Цели племена и селища страдат от алкохолизъм и от последиците му. Затова в австралийската Северна територия има множество ограничения върху продажбата на алкохол, забрани за консумиране на алкохол на определени места, купища подробни правила за това, какъв алкохол, къде и от колко до колко часа можеш да си купиш – специфични за всеки град и за районите на аборигенските временни лагери. Направо свят да ти се завие. За да си правоспособен барман в Северната територия, трябва да си поне бакалавър по право. Глобите са жестоки – двеста хиляди долара за консумиране на алкохол на публично място в неразрешен час на денонощието! Осемдесет хиляди за притежание на повече от два литра вино в забранена зона! – и т.н. Добре, че барманката ни дава индивидуални консултации, благодарение на които всички се сдобиваме с бира в рамките на разрешената квота, без да поемаме излишни рискове пред закона.