Внезапно падаща звезда прорязва беззвучно тишината. Разбива вкаменената застиналост. „Ка“ – едва успявам да се въздържа да не извикам кодовия сигнал на метеорните наблюдатели. Ярката следа на палавника нарушител прогаря светла диря в ретината ми и ме освобождава от магията. Вече мога да дишам, да се движа и заспивам безгрижно, с усмивка, под зорката стража на полегналия воин.
Първото утро на новата година е бавно, мудно, махмурлийско. Отнема ни векове да се събудим, размърдаме, да приберем суаговете и да изядем леката закуска. Старателно избягвам огледалата в банята. Корейците ме поздравяват с „Гутен морген“, което ми припомня, че имам във фотоапарата снимки от Москва, и поздравявам с тях московчанката Ира, която в 6 и 30 посреща новата година по московско време с руския химн и сълзи в очите. Трогнати, всички ставаме на крака и вдигаме тост с разтворимото си нескафе. Като в песен на Михаил Белчев: „На руски започва деня“.
Докато пътуваме на север, вчерашните пухкави облачни пуканки се превръщат в тлъсти розови бухтички, овчиците се трансформират в хипопотами, а летящото херувимче – в едрогабаритен диван с два чифта крилца и рибя опашка. Докато стигнем Алис Спрингс, и небето вече се е покрило с армада космически кораби в плътен боен ред, затъмняващи слънцето. Флагман им е летящият диван, чието розово херувимско коремче е посивяло, натежало и добило цвят на мръсна плът. Пустинята май се кани да отпразнува новата година посвоему – с дъжд. Невиждан по тия земи от години.
Главната улица в Алис Спрингс е безлюдна в почивния ден, все тъй мърлява, прашна и мръсна. Бившата столица на бившата Централна Австралия ми напомня увехнала бивша кралица на красотата, разорен милионер или свален от власт диктатор. Цинична и захабена, гримирана безвкусно, но със скритото достойнство на принцеса в изгнание, все още прозиращо под неугледната обедняла външност.
Прибираме се в Бризбън, за да гледаме невярващо телевизионните репортажи за нечувани поройни дъждове в пустинята, наводнения и дори смъртни случаи по бреговете на буйната придошла река Тод. „Обикновено суха“ – пише все още по картите.
Дарвин
До Дарвин така и не стигнахме. (Ама съм го виждала на кино – бомбардиран, в австралийския блокбъстър „Австралия“.) Cтолицата на Северната територия е нещо като абсолютната противоположност на втория най-голям град Алис Спрингс. Дарвин е крайбрежен, тропически, зелен, редовно наводняван и тероризиран от разрушителни циклони, населен с крокодили и друга зъбата напаст, докато Алис Спрингс е пустинно, сухо градче, царство на пясъци, змии и червени камъни. Изобщо цялата Северна територия е такава двулична, нееднозначно определена, противоречива и необикновена. Да започнем оттам, че не е щат на Австралия, а само територия. Защо? Защото в края на XIX век, като се вземали важните решения за обединението на Австралийската федерация, тя била все още част от Южна Австралия. Чак по-късно се взело решение да се отдели в самостоятелна зона, но тъй като била извънредно слабо населена, изостанала и не давала вид да има каквито и да било шансове да развие своя индустрия, най-логичното решение било да не и дават статус и права на независим щат, а да я обявят за специална административна зона, директно управлявана (и финансирана) от федералното правителство. В резултат на което парламентът на Северната територия не може да има собствено законодателство.
Ако ви се струва, че е тъпо една четвърт от австралийската територия да си няма име и да е известна само с географското си разположение, знайте, че така са смятали и повечето австралийци и за известно време са обмисляли различни имена – Кингстън, Централия, Територията. Преименуването обаче тъй и не се състояло. През 1998-а бил проведен референдум за отделянето на Севeрната територия и за обявяването и за самостоятелен щат. С неочакван и покъртителен отрицателен резултат. Една от цитираните причини за отрицателния вот била, че дори като самостоятелен щат броят на представителите на Tериторията във федеративния парламент нямало да се промени. А той е понастоящем 4. Толкова тежи мнението на жителите на третата най-голяма по площ администрaтивна единица на Австралия. Причините са преди всичко демографски.