Следващата ни туристическа дестинация е Ботаническата градина. За да се спасим поне за малко от грубиянските милувки на настоятелно ухажващия ни есенeн вятър, хващаме безплатния градски автобус. Шофьорът е безкрайно любезен, обявява по озвучителната уредба специално за „двете млади дами“ на коя спирка да слезем. (Да пътуваш с шестнайсетгодишна придружителка, си има положителни страни – покрай нея и аз минавам за мацка.) Маха ни с ръка на изпроводяк, сочи покровителствено към пешеходната пътека – сакън да не се затрием при неправилно пресичане, и с ръмжене и пухтене автобусът завива зад ъгъла на поредната елегантна каменна къща с виненочервена лозница отпред.
Ботаническата градина е като всички други такива – предимно зелена с многобройни пътечки, алеи, кътове с подправки и билки, други с блатни растения, вековни дървета, подстригани морави, цветя, тропическа гора в остъклен парник с импозантна архитектура, много рози, живописни кътчета, декоративни фонтанчета. Простoрна, красива, пълна с птици и млади хора в нелепо облекло. Oще сватби! Не една, не две, не три. Голямо бракосъчетаване пада в този град. Явно това е основната съботна атракция в Аделаида. Като няма фестивали и други забавления през май, хората се поослушат, поослушат, пък ако не ги покани някой на сватба, вземат, че се оженят. И хем мераклийската го правят. То са едни сатени, тюлове, фракове, шапки, коне, ретро автомобили, лимузини, чадърчета, токчета, кринолини, камери, фотографи, осветление, озвучаване. Голяма дандания! И шарения. Щото булките може да са в бяло, ама шаферките не са. Да не споменаваме изобщо свекървите, бебетата и другата разнообразна и разнокалибрена рода. Дават ни повод с часове да одумваме, коментираме, да се подхилкваме и най-общо да се забавляваме за чужда сметка.
Горещо препоръчвам на всички туристически справочници да започнат да рекламират съботния сватбен парад в Аделаида. Даже виждам пазарна ниша за нов вид туризъм. Достатъчно е да се създаде уебсайт, който да публикува информация за предстоящите сватби – къде, кога, в какъв стил. И туристите ще могат да си избират в коя църква, парк или градина да се разходят, за да позяпат и да се повеселят. Не вярвам младоженците да имат нещо против. Тъй и тъй са се наконтили и прежалили, поне повече народ да ги види. Може даже конкурси да се въведат за най-хубава, най-безвкусна, най-разточителна и прочее сватба, а зрителите да гласуват с SMS-и. Пък като сме започнали с разработването на бизнеса, защо да не добавим и реалити шоу, специализирано списание, телевизионен канал и... добре, добре, спирам дотук. Моля само който се захване с реализацията, да се съобрази с авторските ми права. 50 % от печалбата са ми достатъчни.
Голямата изненада е амазонският павилион с гигантските водни лилии „Виктория“. Онези, дето всички енциклопедии обявяват за най-големите водни растения в света, с диаметър на листата, достигащ до 2 метра. Дълго зяпам изумителните зелeни тави на листата и елегантните розови цветове. Тази лилия винаги е символизирала за мен екзотиката. Най-недостижимата екзотика. И ето че в Аделаида, в най-сухия щат на Австралия, накрай света, се срещнах с късче от екваториална Амазония. Глобализацията май си има и своите плюсове.
На село при баба
Ако Бризбън е чаровен зноен сърфист, то Аделаида е мило белокосо бабе с кротка усмивка и старомодна шапка. Но с бурно и колоритно минало. Тя може да вари сладко от смокини сега и да ходи бавно с ортопедичните си обувки, стиснала охлузена пазарска чанта със старческа длан, обаче я погледнете в стария пожълтял албум. Познахте ли младата вдъхновена дама, прекосяваща океани, печелеща конкурси по красота, танцуваща фокстрот, пресушаваща блата, оцеляваща в пустини, сияеща, прогресивна, неудържима? А сладкото ухилено босного хлапе с панделка и дръзко ококорени очи? Да, пак е тя. Преди малко повече от 150 години.