Усещането за дежавю е толкова силно, че се налага да изброя очевидните разлики, за да се аргументирам убедително пред себе си. Не, не сме в Поморие и не си на седем години. В Гленелг сме, в началото на третото хилядолетие. Виж, няма ги византийските църкви и развалини, нито вездесъщите глинени делви, налягали по градинките и площадите на всеки български черноморски град. Няма ги рибарските лодки, кипарисите, няма го и дръзко надвесения над водата стъпаловиден ресторант – гордост на социалистическата модерна архитектура. Затова пък тук брегът е опасан с висока стена от хотели (малко като на Слънчев бряг) и парковете са доминирани от островърхи радиални борове. Даже влизам в музея да разгледам историческата експозиция и да потърся доказателства, че сме в Южния Пасифик. На двайсет километра от Аделаида, едно градче със себе си заето – Гленелг се казваше градчето.
Повечето магазини са затворени, както си му е редът в морски курорт посред зима, но десетките кафененца, ресторанти и шоколадови бутици работят. И са пълни. Защото са наели най-добрия рекламен агент по тия краища на света – свирепият зимен океански вятър. Никой не може да устои на маркетинговите му похвати. Даже аз се предавам и с вечно гладната ми щерка хлътваме в белгийска шоколатерия. Насред стъклената витрина се лее стъпаловиден триетажен шоколадов фонтан. Моментално ми се приисква да бръкна с пръст в шоколадовите вълнички и да го оближа, от което става ясно защо шоколадоскокът е зад витрина. Стъклени шкафчета опасват стените като в аптека и са затрупани от земята до тавана с шоколадови бонбони, блокчета, фигурки, целофанови пакетчета и кутийки във всякакви форми, цветове, аромати, десени, вкусове, комбинации и размери, които човешкото въображение е в състояние да измисли. Плюс поне още няколко. Опашката от клиенти е дълга, сервитьорките – заети, явно сме попаднали на добро място. На касата се кипри екстравагантна дамска обувка с тънко токче, украсена с разноцветни камъчета тока, велурена панделка и прочее. 38-и номер. Шоколадова. Табелката до нея пояснява, че е победител в ежегоден конкурс. Само не успях да дочета конкурсът кулинарен или моден е бил. Поръчваме смело специалитетите на заведението: горещ черен шоколад с чили и бял течен шоколад с южноамерикански подправки. После сочим безразборно по рафтовете с бонбони, в резултат на което се сдобиваме с малка камарка изкушения, трупната в изящна порцеланова чинийка, и се оттегляме на усамотена масичка в ъгъла да дегустираме. С блажените усмивки на котки, излокали сметаната.
Горещ шоколад с чили
Оригиналната ацтекска рецепта за ритуална шоколадова напитка включвала щедри количества люти чушки. За просветление свише. Ако нямате намерение да общувате от първа ръка с древните богове, редуцирайте свободно лютивината в рецептата. Идеята е да се получи тонизираща, екзотична гореща напитка, не отрова.
Съставки:
1 чаша прясно мляко; 1/2 ванилова шушулка или 1 пакетче ванилия; 1 чили – червена люта чушка без семките или 1 лъжичка лют червен пипер; 1 пръчица канела или 1 лъжичка смляна канела; 1/2 чаша настърган горчив шоколад или натурално какао.
Приготвяне:
Загрейте млякото на котлона заедно с ванилията, канелата и чилито до кипване. Добавете настъргания шоколад (какаото) и бъркайте до пълното му разтваряне. Изключете котлона и оставете отварата да поеме добре аромата на подправките още десетина минути. Cервирайте в дълбоки чаши.
Свръхконсумацията на божествен белгийски шоколад има само един недостатък – зарежда те с твърде много енергия и по никакъв начин не ти позволява да си дремеш кротко с книжка в ръка в топличкото ъгълче на шоколатерията. Милионите калории вилнеят в главата ти, бушуват в кръвта ти и никакъв здрав разум не е в състояние да ги убеди, че навън е студено, мокро, сиво и гнусно. Нищо не може да разколебае оптимизма на шоколадостимулираните ендорфини в мозъка ти. Така че накрая изоставяш споровете, логиката, здравия разум, уютното ъгълче и книжката и се втурваш в неравна битка с вятъра да разглеждаш Гленелг. Като се намръзваш хуубавичко и става безпощадно ясно, че в Гленелг няма нищо за разглеждане, се мяташ нетърпеливо на трамвая и се връщаш в бъдещето и цивилизацията на Аделаида.
Много бях несправедлива да твърдя, че само църквите са отворени в неделя. Моите извинения! Музеите също работят. Изкарваме целия следобед в бродене сред експозициите на Музея на Южна Австралия, Градската художествена галерия, Щатската библиотека и Галерията за аборигенско изкуство. В пет часа те всички затварят. И ни оставят в досадната компания на мокрия аделаидски зимен вятър, който мигом ни докарва до сълзи. Прибираме багажите от хотела и за да се отървем от набезите на натрапчивия мокър досадник, се настаняваме в една кръчма до автогарата да чакаме летищния микробус на топло и да дегустираме най-после световноизвестните вина на региона.