Още сред първите заселници на Южна Австралия имало голяма немска група, която се обособила в свои си селища в долината Бароса. Напостроила там лутерански църкви, направила немски хлебарници и пекарни и поставила основите на австралийското лозарство и винопроизводство. Днес Бароса е един от най-известните и продуктивни винарски райони на Австралия. Особено прочути са местният шираз, каберне совиньон, ризлинг и семийон. Някои от лозята са на по 100 – 150 години. Ширазът е една от първите лози, донесени в долината. Легендарният френски сорт „Сира“ от долината на Рона, който изчезнал почти напълно в Европа в началото на XX век – жертва на войните и филоксерата, в Бароса оцелял и си се чувствал добре. Единствените страни със значителни насаждения от сорта днес са Франция, Австралия и Южна Африка. Шираз от Бароса е основната съставка на най-прочутото, направо култово сред познавачите австралийско вино „Грейндж“ (Penfolds Grangе).
Хлапето на бара не изглежда да е по-възрастно от дъщеря ми, но щом продава алкохол, трябва да е поне пълнолетно. Препоръчва ми шираз на прочутия винопроизводител Пенфолдс. Тъмно и сухо, с тръпчива жилка и силен плодов аромат. Хлапето, трябва да призная, разбира от вино. Рубинената течност в чашата ми е събрала в себе си есенцията на Аделаида. Разпознавам вкуса на бабино сладко от сини сливи, острата жилка на селска салата с винен оцет, ухание на лавандула от тежки вълнени завивки, стипчивата неузряла слива, откъсната скришом от дървото на комшиите, аромат на сушено на слънце сено, топлината на бумтяща печка. В последните си минути на южноавстралийска земя отпивам бавно детски спомени от ваканция на село.
ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ
Черният лебед
Най-далечната столица. Най-самотният милионен град. Най-изолираният. На хиляди километри от всяка друга столица и град. На хиляди километри от всякъде. Притиснат между два океана – безбрежната водна шир на Индийския океан и безбрежната пясъчна пустош на Австралийската пустиня. В средата на никъде. На сети-се-сам-кое на географията. Всеки, абсолютно всеки, който е бил в Пърт, ще ви каже, че градът е великолепен, климатът прекрасен, работа има, заплатите са добри, плажовете са фантастични, културен живот не липсва, изобщо всичко му е окей, ама... много е далече бе! Изолиран. Усамотен. По-близо до Сингапур, отколкото до най-близката австралийска столица – Аделаида.
След петчасов полет от Бризбън с шок установявам, че съм още в същата страна. Никой не ми иска паспорта, хората говорят английски, австралийските долари са все още в обращение и даже рекламите по билбордовете не са много по-различни от себеподобните си по Източното крайбрежие. Австралия е голяма. По-голяма от Европа. Единственият континент държава (каквото и да си мислят американците). Всички го знаем, ама досега все ми е звучало като енциклопедично клише в стил „Минута е много“. За първи път се сблъсквам в реално време с мащабите на страната. Шокът е напълно уместен. 4000 километра, три часови зони и един сезон ни делят от източните столици. Плюс огромна червена пустиня. Е, и щатската граница, разбира се. Някои държави са по-близо. Хващам се на бас на каквото си поискате, че след петчасов полет в Европа гарантирано ще ви се наложи да говорите друг език, да обменяте валута, паспорта си да представяте, визи да вадите, а като едното нищо може и да се озовете дълбоко в тила на вражеска държава, с която любимото ви родно правителство е съумяло виртуозно да ви въвлече във военен конфликт или политически недоразумения.
Западна Австралия е най-големият от австралийските щати и територии. Една трета от територията на страната. Нещо като десетина Великобритании, 26 Швейцарии, 24 Българии или 3 щата Тексас (най-големият от американските щати). Населението на цялата тази огромна територия е малко над два милиона. От тях милион и половина живеят в столицата Пърт. Останалите се ширят като пет пари в кесия. Насам, народе! Ако на някого му е тясно на душата в претъпканите мегаполиси по света, да заповяда в Западна Австралия. Слабонаселенa, празнa, обширнa, неопитоменa. Простор за всички и изобилие от място под слънцето. И много слънце! Cамо водата е кът. (Имайте предвид обаче, че според някои еколози Австралия е вече пренаселена. Според съвременните теории за устойчиво развитие водните ресурси на континента могат да осигурят оцеляването на едва половината от 20-милионното му население в дългосрочен план.)