В последните дни на септември Бризбън се е пременил в кокетно джакарандово синьо, накиснал се е хубавичко в подмладяващите процедури на пролетните дъждове, раззеленил се е нежно по моравите и дворовете и малко е изтървал мярката с жасминовия парфюм. Ама нали е пролет – простено му е. В пълен контраст с Източния бряг в Пърт е лято. Горещо, сухо, жълтаво-попрегоряло, прашно и ветровито. Най-сухата година от 150 години насам. Най-слънчевият град на Австралия ни посреща забулен в облачно фередже. Оловносиво и неприветливо. Bятърът е топъл и носи аромат на напечен асфалт. Напомня ми юлските варненски вечери. B бирарията срещу хотела се вихри луд купон. Голям плакат обяснява шумотевицата като бирен фестивал „Октобърфест“. През септември?! Да не би и датите да са различни от тази страна на континента??
Пропускам вечерята в полза на задушевно общуване с възглавницата, което обаче означава, че се събуждам рано (по бризбънския си биологичен часовник) и гладна. С възглавницата вече не сме толкова близки, възникват разни недоразумения и накрая аз решително слагам край на връзката ни, като започвам обещаващ диалог с душа. Той е малко стиснат един такъв, не пуска по много ни от топлата, ни от студената вода. (Както може да се предположи, в тормозен от дългогодишна суша щат разхищението на вода е най-страшно престъпление. И за да ме предпазят от неволно пристъпване към грешната страна на закона, гостоприемните хотелиери са инсталирали всевъзможни хитри устройства и приставки, гарантиращи икономия на водните ресурси.) Поумита и изпълнена с трепетен възторг, се втурвам нетърпеливо в мъжделивото предутро да опознавам пъртските улици.
Градът кипи от енергия и активност. Млади мъже в гащеризони метат тротоара, автоцистерна мие асфалта (а на мен ми спират водата в душа!?!), камиони разтоварват стока пред магазините, разносвачи трупат вестници пред будките, работници с каски се събират пред строително скеле, таксита спират пред хотелите, бездомници се събуждат по пейките, пекарните светят и разнасят надалеч аромата на пресни мъфини и хлебчета, разнородни компании в елегантно вечерно облекло и видимо приповдигнато настроение напускат затварящите барове. След втората групичка развеселени млади мъже, опитващи се да ме заговорят с „Госпожице“, решавам, че разходката ми не е напълно безопасна (младежите трябва яко да са се наквасили, за да им се привидя аз като госпожица), пък и никъде не намирам отворено кафене, така че се прибирам в стаята си да чакам с гладно нетърпение хотелския бюфет да отвори в седем. Едно трябва да му призная на Пърт – тук денят започва рано. И с хъс!
Едно от първите неща, които се набиват на очи, са грандиозните строителни площадки, стърчащите високо в небесата строителни кранове, изкопите, непрестанният рев на тежкотоварните камиони, пъплещи из задръстените със строителни скелета улици, трясъкът на ударните дрелки, многобройните оранжеви жилетки и каски. Насред световната икономическа криза Пърт строи трескаво, с размах. И расте. На височина, на ширина, на богатство. Един от най-бързо развиващите се градове в света. Кое го движи ли? Минната индустрия.
Западна Австралия е най-големият световен износител на желязо, най-големият производител на диаманти (особено розови), третият най-голям износител на злато, сред първенците по добив на алуминий, никел, нефт, природен газ, въглища, азбест, амоняк, уран, титан, литий, цирконий. (Не, не преписвам Менделеевата таблица.) Няма хич да се учудя, ако се окаже, че добива и криптонит. Целият щат е като ковчеже със съкровища. Под сухата, изгорена от безжалостното слънце пустош лежат неизчерпаеми, все още дори неизследвани, некартографирани и неоткрити богатства. И сякаш това не е достатъчно, за да гарантира просперитет и светло бъдеще на двата милиона западноавстралийци, ами и житницата на Австралия е тук – така нареченият Пшеничен пояс в плодородния югозападен ъгъл на континента, най-добрите австралийски лозя и вина са пак тук, половината от вълната на страната идва от тук, плюс огромни количества памук, сол, агнешко и телешко месо, раци, риби, скариди и кой знае още колко други ресурси и индустрии, за които аз дори не съм чувала. (За значимостта на циркониевия добив в световната икономика например бях напълно невежа, докато не посетих Пърт.) И за капак, просто ей тъй нà, за разкош и великолепие Западна Австралия притежава 12 хиляди километра брегова линия с някои от най-прекрасните, най-разнообразните, най-девствените и недокоснати плажове в света. Да споменавам ли въобще пещерите (стотици – не с лопата, ами с булдозер да ги ринеш), невероятните пустинни скални образувания (умопомрачителни), древните аборигенски археологически находки (колко места в света могат да се изфукат с артефакти на по 40 хиляди години?!), разнообразието от уникални растителни и животински видове? Хич не е чудно, че туризмът също процъфтява по тукашните брегове на Индийския океан. Най-големият щат на Австралия с едва една десета от населението на континента осигурява повече от половината от брутния вътрешен продукт на страната.