След като разбива тотално хиляда и петстотин годишен научен фундамент и народно поверие (акт, съизмерим по значимост с твърдението на Галилей, че Земята е кръгла), капитан Де Фламинг делово залавя две черни птици за доказателство – те между прочем пристигат живи в Европа, но като цяло черните лебеди не успяват да се разпространят на Стария континент, което е голям късмет за жителите му, иначе фобиите към водоплаващи щяха да са много по-масови – и се отправя към Батавия (днешна Джакарта) да докладва за безплодността на спасителната акция. По пътя спира на остров Дърк Хартог (един от групичка острови край Северозападния бряг на Австралия) и съвсем случайно намира там оловна плочица, уведомяваща всеки, който се интересува и може да чете холандски, че през 1616 година друг фламандски кораб с непроизносимо име е акостирал на този бряг. Забележете, това е същата година, в която Римокатолическата църква обявява хелиоцентричната система на Коперник за „безсмислена, абсурдна, и официално еретична“, тъй като „отявлено противоречи на Светото писание“, и забранява книгата му „За въртенето на небесните сфери“, докато папата обвинява Галилео Галилей в хелиоцентрична ерес. Т.е. Земята е още официално плоска, когато Дърк Хартог обикаля австралийските брегове и оставя надписани плочки по плажовете. И той дори не е първият холандец по тези земи! Аборигените в Севернaтa територия са увековечили в скални рисунки срещата си с друг фламандски кораб през 1606 година. В този контекст изборът на Амстердам за слънчевия часовник в Пърт изглежда повече от подходящ. Скулптурата е мемориал на епичното пътешествие на Вилем де Фламинг, който поставил Пърт и Западна Австралия на световната карта. Черният лебед между прочем е приет за символ на града, плацика се в щатския герб, пъчи се от западноавстралийското знаме, от всевъзможни монети, медали, марки, печати и прочее. И не само това, ами и в международен план белият и черният лебед се явяват символи на Северното и Южното полукълбо, колчем стане дума за подобни дискриминативни географски сравнения.
Равният зелен парк край реката е изкуствено насипан с пръст върху отнети от водата площи. Пясъкът прозира тук-таме в корените на дърветата, но тревата е поддържана в идеално състояние – съвършено подстригана, полята и подравнена като в стар английски двор. Проснала се е до хоризонта в безкрайна поредица от футболни игрища или като затревена самолетна писта. Всъщност не само че е бил самолетна полоса в миналото, но и до днес паркът е лицензирана и в екстремни ситуации ползвана писта за приземяване. В центъра на града, досами скупчените небостъргачи! Трябва да му призная на Пърт, че това е оригинално. За разлика от крайречния булевард, набучен с палми, съвсем като изваден от сцена на „Маями Вайс“.
На запад се издига единствен невисок хълм, който в контекста на равната като тепсия речна долина е оправдано, предполагам, да се величае като планина – Маунт Елайза. С мемориал на загиналите във войните на върха. Оттам започва просторният Кингс Парк, с пешеходни и велосипедни алеи, ботаническа градина, изкуствен водопад, цветя, полянки и издигнатата високо в короните на дърветата въжена пешеходна пътека. Пак! Тия западноавстралийци явно имат някакъв проблем с ходенето по земята. Всичко в парка ми се вижда леко повяхнало, сухо, жълтаво и като че ли неподдържано. Може би заради сушата. Може би защото съм свикнала с пищната сочна зеленина на влажния субтропичен Бризбън (и още по-влажната Нова Зеландия). А може би така е нормално в Пърт, където мегаломански ултрамодерни сгради се издигат над мръсни пешеходни зони с хлопащи паважни плочки, пълни с ярки цветя кашпи съжителстват с умиращи от сушата дръвчета по тротоарите, преливащи от коледни украси и позлата магазински витрини (през септември!!! – бяхме чували, че септември ще бъде май, убедиха ме вече, че тук септември минава за октомври, но с концепцията „септември е декември“ ще имам нужда от известно време да свикна) контрастират с небрежното провинциално обслужване, несметните богатства на минните компании – с бездомниците, нощуващи по пейките. Град на контрасти. И противоречия. Еклектичен, разнопосочен, необикновен и още несамоопределен. Като тийнейджър, който се щура насам-натам в търсене на себе си, опитва разни роли и стилове, хобита и интереси, преди да намери истинската си същност и да избере съдбата си.