Докато търся пътя си към хотела в притъмняващия град, бивам нападната от глутници хищни разярени комари. Не ме спасяват нито вятърът, нито дългите ръкави и крачоли. Всяка минута, която прекарвам в съзерцание, е платена с кръв. Затова отделям само по няколко мига на внушителната викторианска сграда на Върховния съд и на подстриганите като кенгурца храсти пред него (още от оная книга на Стивън Кинг ги недолюбвам храстите с форми на животни), на свръхестествената непостижимо елегантна антигравитационна платформа на козирката пред модерната сграда на Община Пърт, на шведския ресторант с фалшивата северноевропейска архитектура и преливащи от лъснати медни готварски съдове прозорци, на чуждоезичната книжарница с витрина пълна с руски книги, на старата община, приличаща на двореца от емблемата на Дисниленд – с бойници, кулички, знамена, часовник. Дори не се спирам пред островърхите църкви, вдигнати високо на пръсти в напразен опит да се приближат до божиите уши. Загубили са отдавна състезанието с исполинските индустриални грамади, подпиращи звездния свод. Ако близостта до небесата има наистина някакво значение, то в Пърт Господ чува предимно гласа на минните компании. И явно се вслушва, ако съдим по покачващите се цени на златото.
С атеистично безразличие решавам да посветя неделната сутрин не на Бог, а на жълтия скъпоценен метал. Посещение на златния монетен двор на Западна Австралия. Да си призная честно, не очаквах да е особено интересно. Представях си, че тежки шумни машини с яки стоманени мускули произвеждат с механично безстрастие лъскави жълти стотинки. Не бих могла да съм по-далеч от реалностите на златната индустрия.
Първо, никой в днешно време не сече златни монети или ако го прави, те са в единични бройки и се изработват индивидуално с ръчно правени калъпи, специални сертификати за качество и прочее салтанати и заврънкулки. И второ, историческата сграда, макар все още изпълняваща професионалните си функции, е превърната в музей и туристическа атракция, така че има много и интересни експонати за гледане. Само за гледане! Нищо не се пипа и фотоапаратите са забранени. От съображения за сигурност.
На входа ми закопчават хартиена гривничка на китката и ме поверяват на синеок младеж с гумени ботуши, който ни повежда към вътрешния двор, където с много нагледни материали ни разказва историята на златната треска и бързото забогатяване на Пърт.
Златото има изключително важна роля в историята на Австралия, много по-съществена от затворническата колонизация например. Или от овцевъдството. Златото, а не затворниците, още по-малко земеделието, става причина за интензивното заселване на континента, за построяването на първите железопътни линии и на телеграфа, за формирането на австралийския национален дух и самоопределение, базирани на свобода, равенство, независимост (и расизъм), за икономическия просперитет на страната, за прогресивните социални промени, за разнообразния етнически състав на австралийското общество и в крайна сметка за прекратяване на нелепата практика на затворническа колонизация. Причиняваната от златото болест, съвсем основателно наричана треска, има едни и същи симптоми навсякъде по света. Огромен брой хора (предимно млади мъже във върхова физическа форма) от всички краища на света се устремяват към слабонаселени, труднодостъпни терени в икономически недоразвити райони, с често нечовешки климатични условия и топография и се залавят трескаво (та оттам „треска“) да копаят. Копачите не само донасят със себе си своите разнообразни култури, езици, обичаи и знания, не само предизвикват неимоверно повишаване на търсенето на всевъзможни хранителни, битови и промишлени стоки и услуги, с което стимулират развитието на местната икономика, но и изваждат от недрата на земята огромни количества от лъскавия жълт метал, с който се хранят банките, осигурявайки по този начин икономическа и политическа стабилност на местните правителства. Само през първата година след откриването на злато, в Нов Южен Уелс пристигат повече имигранти, отколкото е цялото тогавашно население на континента, резултат от 70-годишна колонизация. Златните находища във Виктория довеждат още един милион заселници. После откриват злато в Куинсланд, а най-накрая и в Западна Австралия – в Калгурли и Кулгарди (не ме питайте кое кое e – непрекъснато ги бъркам), на около 350 километра на изток от скромната земеделска колония на брега на река Суон. Пърт никога повече няма да бъде фермерски град.