След сумрачната вътрешност на монетарницата слънцето на Пърт е ослепяващо. А, слънцето! Най-после да видя града в пълния му блясък – сияещ, бляскав, залят от светлина. Летен. И празничен. Надявам слънчевите очила и се отправям към реката, за да хвана ферибота до Фримантъл.
Докато се отдалечаваме от Пърт и аз се опитвам неуспешно да хвана цялото сити в кадър – хем на височина, хем на ширина, си мисля колко много му подхожда емблемата с черния лебед. Уж като другите австралийски столици, ама не съвсем. Далечен и изолиран, загърбил светското шушукане на другите градове – скупчени в клюкарска близост по Източния бряг. Уж жителите му са си все същите австралийци, ама не съвсем. Няма я аристократичната изисканост на Мелбърн и Аделаида, деловата припряност и космополитност на Сидни, хлапашката преднамерена небрежност на Бризбън. Усеща се някаква свобода и добронамерена грубиянщина в общуването с непознати. Наследство от другарските нрави на златотърсачите? Уж голям град – богат и масивно строен, пък малко смешен с всичките си архитектурни имитации и заемки. Град сред пясъци. Като направен от стъклено лего край локва на детския пясъчник. Млад. И самотен. Лебед като другите, ама черен.
Фримантъл
Как се създава нова държава? С победна битка, с преврат, с бляскава победа, с въстание, с дързък окупаторски акт, с вълчица, с божие обещание, с всенародно преселение, с чудо, с разцепление, с декларация за независимост, с международно споразумение? А защо не със затвор? Малко необичайно, ще кажете. Да, ама уникално. И малко неловко за бъдещите граждани на страната, ще настоявате вие. Да, ама на британския крал Джордж III изобщо не му пукало за бъдещите наследници на затворническата държава. Нито пък го вълнувала особено съдбата на обеднелите му поданици. Велика Британия тъкмо била намерила начин да се отървава от низшите, презрените и бедните, като ги праща със затворнически кораби в Новия свят (разбирай Америка), когато най-неподходящо и непочтително американците обявяват своята независимост. И Великобритания загубва така удобно разработения канал за износ на нежеланата си мизерия. (Да не коментираме изобщо загубите от несъбрани данъци върху чая.) За някоя друга не толкова велика империя и за не толкова богопомазан крал това би било съкрушителен удар, достатъчен да причини моментален икономически срив, културен упадък, скубане на коси, посипване с пепел, самоокайване и загуба на хегемония, но Джордж III имал скрити козове. Не в ръкава, както било популярно из тогавашните игрални зали, а в Южния Пасифик.
Там, където прославените холандски мореплаватели видели само пясък, негостоприемна и безперспективна пустош, човекоядни туземци (Нова Зеландия), зловещи черни лебеди (Пърт), непристъпни скалисти брегове, пусти океани, никакви съкровища (капитан Вилем де Фламинг бил официално нахокан и порицан, задето след дълга и скъпа експедиция по целия западен бряг на Нова Холандия се върнал с две мидени черупки; не избегнал високопоставеното мъмрене и Тасман), британецът Кук открил невиждани красоти, тучни морави, пищна зеленина, изобщо земен рай. (Невъобразимите трудности на бъдещите заселнически колонии ще докажат, че обективността не била най-високата добродетел на капитанa. Малко романтични и на места направо пожелателно-измислени били разказите му, но тогава вече било твърде късно за опровержения.) Крал Джордж III веднага пренасочил затворническите кораби натам. (Което е малко нелогично, като си помислиш – защо ще наказват нарушителите на закона с изгнание в рая?! Ама коя съм аз да диря сметка на светлейшата коронясана персона и нейните премъдри умозаключения.)
Бизнесът със затворниците бил толкова успешен и така се разраснал по източните брегове на Южния континент, че губернаторът на Нов Южен Уелс изпратил през 1826 година капитан Стърлинг на разузнавателна мисия по Западния бряг. Капитанът, от своя страна, толкова харесал долината на река Суон, че три години по-късно лично повежда три кораба със заселници натам. С намерението да създадат достопочтена земеделска колония, уповаваща се на божията милост и на труда на ръцете си. Никакви затворници и затвори! Висок морал, честен труд и граждански свободи трябвало да гарантират благополучието на новата колония. Нарекли я Суон. По името на реката.