С всеки прелетян километър на юг пейзажът край нас се раззеленява все по-осезаемо. И сред белоснежните пясъчни дюни се разстилат пищни килими от цветя – яркожълто, старо злато и карамел, препечен портокал и крем брюле, бледорозово, млечномораво и кралско лилаво, яркосиньо и оранжево. Дивите цветя на Австралия! Сякаш небрежен бояджия е пръскал и разливал неуморно боята с кофи от високото си небесно скеле. До изнемога. Особено невнимателен е бил с жълтата.
Най-често срещаната табела по иначе правия и неинтересен път е: „Винарна“. Повтаря се толкова редовно и натрапчиво, че скоро престава да е изкушаваща. Южна Австралия се слави като производител на най-качествените австралийски вина. Вероятно заради същата комбинация от песъчливи почви и сух климат, които толкова обиждат Йън и събратята му млекопроизводители. Край една такава табела автобусът рязко намалява и завива по лъкатушната алея между лозя и полета с лавандула. Станало е време за закуска в кафенето на Лавандуловата ферма. Тук бояджията се е справил много професионално. Старателно е изписвал съвършени извити фигури с лилавата четка, обрамчващи езерцето, цветните градинки, паркинга. Деликатно е мацнал с люляков цвят саксиите по прозорците, фунийките на петуниите и дървените сгъваеми столчета на верандата.
Менюто, отпечатано на лилава хартия, предлага чай от лавандула, мъфини с боровинки и лавандула, лавандулов ликьор с кафето, вино от лавандула (Рей Бредбъри може да се оттегли в заслужена пенсия и почивка – виното му от глухарчета е толкова ретро, лавандулата е новият шик!). Салфетките по масите са щамповани с лавандула, вазичките са пълни с уханни букетчета от лилави цветчета, ах, каква изненада – пак лавандула! Тапицерията на столчетата е... познахте – лавандулова, по стените висят фотографии и маслени платна с основен мотив... лавандула. В сувенирното магазинче ме причакват рафтчета с лавандулова есенция, лавандулови сапуни, кремчета, шампоанчета, бурканчета сладко от сини сливи с лавандула, три различни вида зехтин с лавандула, лавандулов мед, сушенa лавандулa в торбички, пълнени с лавандула лилави възглавнички, бродирани с лавандулки покривчици и носни кърпички, рисувани с лавандула фаянсови плочки, дървени кутийки и разделители за книги. Някой тук сериозно е изтървал мярката. Бебешки лавандулови дрешки, лилави хавлийки, рамки за снимки и тефтерчета, лавандулово шампанско, увито в лилава хартия и завършено с пищна лавандулова панделка, продавачка с лилава копринена униформа и бродирана на джобчето лавандулка. Завива ми се свят от лилавеещия интериор и натрапчивата горчиво-сладка миризма на лавандулова есенция. Търся убежище в дамската тоалетна. Въпрос за един милион долара: в какъв цвят са фаянсовите плочки в помещението? А вратите, прозорците, стените? Мили боже, перденцата!? Кой пръв ще познае с какъв аромат е сапунът на лилавата порцеланова мивка? Ами ароматизаторът? Вече няма клетка в тялото ми, която да не е пропита с лавандулов екстракт. Не знам дали е от филтрираната през лилавите перденца светлина, или само така ми се струва, но дори очите ми са лилави в обрамченото с лавандулови мотивчета огледало. Доповръща ли ви се вече? На мен отдавна. Но окончателно ме изкарват от равновесие лилавите плюшени жирафчета. Замаяна и обезверена, излизам навън да си повръщам кротко в градинката до лилавите петунии, между виолетовите теменужки и лавандуловите храсталаци.