Неуместното оранжево на автобуса е балсам за помътнелите ми от лавандула очи.
Дъхави лавандулови хлебчета
Съставки:
2 чаши брашно; 1/2 чаша овесени ядки; 1 лъжичка сода; 1 бакпулвер; 1/2 лъжичка сол; 1/4 чаша масло; 1/2 чаша орехи, натрошени или настъргани; 2 лъжици лавандулов цвят – сушен или пресен; 1 яйце; 1/3 чаша мед; 1/2 чаша мляко; 1 ванилия.
Приготвяне:
В голяма купа смесете всички сухи съставки добре, нарежете маслото на парченца и с пръсти ги втрийте в брашното, докато цялата смес стане на трохи. Направете кладенче в центъра на сухата смес и прибавете предварително разбитото яйце, млякото, меда и ванилията. Омесете на меко тесто. С набрашнени ръце разстелете тестото на около 2 см дебел блат и с чаша или формичка го нарежете на кръгчета. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15 минути или докато хлебчетата добият леко кафеникав цвят.
Сервирайте ги топли с масло, сметана и мед (в лилави чинийки и с лавандулови салфетки).
Пак запрашваме в южна посока и пак слушаме горчивите коментари на разорения фермер. Този път минните компании са му криви. Не става ясно точно с какво, май просто защото са неуязвими за сушата и пясъците. Или заради неизбежния дуализъм на ситуацията. В Западна Австралия има само два начина на препитание – или си фермер, или си миньор. Както при социализма имаше работници и селяни. И всеки трябваше да е наясно към кои принадлежи. Няма средно положение. Има класово противопоставяне. „Левски“ или ЦСКА. Комунист или седесар. Син или червен. Бял или черен. Едните вечно са трън в очите на другите. Мините и фермите са във вечна класова война. За земята, за ресурсите. За въжделенията на младите. Показното богатство на едните срещу вечно несигурното бъдеще на другите. Бляскави небостъргачи и изгорени от безжалостно слънце пасища. Богат беден е проклятието благословия на Западна Австралия. (Отбелязвам си наум за нищо на света да не признавам пред Йън, че работя за минна компания.)
Следващата ни спирка е в малко китно градче с подвеждащото име Река Маргарет. Последно, град ли е, или река?! Все едно Русе да го кръстим Река Дунав или Бургас да стане Черно море. Ми объркващо е. Освен това целият регион, из който ще се возим през остатъка от деня – към 100 километра плодородна крайбрежна ивица, се казва също Река Маргарет. И за капак, даже реката в долината се казва пак Река Маргарет. Картата на региона е набучена с винарни като таралеж (по тия географски ширини май е по-редно да кажа „като ехидна“). Фермичките за лавандула, лалета, скариди и пухкави агънца са мижи да те лажем, колкото да не изглежда, че само с винопроизводство, винопиене и винонадпиване се занимава всичкото население на долината.
Ние също се включваме в надпреварата. Автобусът отваря врати на зелена поляна под строен евкалипт, сред океани от лозя, надигащи деветбалово вълнение по околните хълмове. Слънце, птички и дегустация на вино. Какво му трябва на човек. Аз лично спокойно минавам и без ферари с цвят червен. Особено ако го замества бутилка мерло. Опитваме бели вина, опитваме червени, опитваме розови, пием ризлинг и за десерт – портвайн. Замезваме с винен шоколад, винено желе, сладко от портокалови корички с бренди и друго с маково семе и уиски. По рафтовете на винарната освен винени бутилки се кипрят бурканчета с люти чушки в марината от текила и лимонов сок, сладко от смокини в портвайн, боровинки в бренди, бутилчици доматен сос с бяло вино и мащерка. Купувам единствения безалкохолен продукт в магазина – мед от диви пустинни цветя.
После светът внезапно се разхубавява, заблестява в златно сияние и животът става неустоимо предизвикателен. Даже двете стъпала на автобуса се превръщат в предизвикателство. В красиво и щастливо приключение. В сияещо вълнение. Дегустация на алкохол на празен стомах е новата ми лично тествана рецепта за бързодействащо безусловно щастие.
Сладко от боровинки с червено вино
Боровинките могат да се заместят с къпини, малини, сини сливи, черници, касис – всякакви дребни ароматни плодове вършат работа.
Съставки:
300 грама захар; 250 мл червено вино; 350 грама свежи или замразени дребни плодове, да речем – боровинки; 1 канелена пръчица или лъжица смляна канела; 2 лъжици нарязани на тънки лентички портокалови кори.
Приготвяне:
В дълбок тиган или тенджера смесете виното и захарта и изчакайте да заври, преди да добавите останалите съставки. Позволете на ароматната смес да поври минута-две, преди да намалите котлона, и оставете да се сгъсти бавно на слаб огън с постоянно бъркане – 15-ина минути.
Затворете готовото сладко в буркани и ги съхранявайте в хладилник – така няма нужда да ги стерилизирате повторно. Извикайте домочадието и му позволете да оближе стените на тенджерата, преди да я измиете. Ще ви споменават с добро.