Маслен крем с портокал и уиски
Съставки:
125 грама масло; 125 грама захар; настърганата кора на един портокал (и мандаринови кори вършат работа, стига да са ароматни); щипка стрит кардамон; 50 грама уиски (не непременно отлежало); сокът на един лимон (без семки).
Приготвяне:
Бийте размекнатото масло и захарта до пухкава консистенция, добавете постепенно настърганата портокалова кора, кардамона, уискито и накрая лимоновия сок. Разсипете в широки чаши или купички, покрийте и приберете в хладилника. Пазете от деца и съпрузи. Използвайте крема охладен за декорация на кексове, торти, мелби или си го хапвайте направо с лъжица.
Изтрезнявам таман навреме, за да се включа в пикникa пред Пeщерата на гигантите. Докато хапваме, се запознавам с канадката Патриша и тя веднага ми споделя с известно неудобство, че била попаднала тук случайно, нямала представа каква е тази екскурзия и всъщност не си спомня изобщо да се е записвала за дегустация на вино, само искала да види монашеското градче Нова Норсия. Но както разбира от джобния си пътеводител, вече сме на 600 километра от там. Дали ще ходим в Нова Норсия по-късно? Задавям се от усилие да не се разхиля. Утешавам я, че дъщеря ми вече е обявила автобуса за отвлечен. Черпя я с ароматен мед и после атакуваме пещерата.
Мамутската пещера е една от общо над тристата известни кухини и дупки в района на Река Маргарет. Защо толкова много пещери на едно място, питам се аз на глас и получавам авторитетен отговор от ескурзовода. Защото в това австралийско ъгълче много вали. Традиционната рецепта за правене на пещери е: мидени черупки и дъжд. Комбинацията от варовикови скали, бивше океанско дъно и много дъждовна вода неизбежно води до образуване на кухини, пропасти, цепнатини, сталагмити, сталактити и сталактони. Също и на капани за недорасли мамутчета. Едно от характерните явления в карстовите терени са дупките, които започват като цепнатинки и които с годините водата разяжда, докато ги превърне в дълбоки кладенци и пропасти. В тях падат по невнимание невръстни мамутчета и други непълнолетни гиганти. Фосилизираните им кости остават в пещерите с милиони години да служат за назидание и доказателство, че съвременните заблеяни професори и льохмани имат дълга предхуманоидна еволюционна история.
От свода на залите висят неизброими калцитни моркови, репички, чушки и прочее зарзават, свредели, макарони, кравешки вимета, завеси, воали, шалове и други вкаменени дипли – все стандартни, описани в литературата сталактитни образувания. С две забележителни изключения – раззинатата крокодилска паст. Ама бая убедителна. И слонският хобот. Из нишите се спотайват цветно осветени обичайните гъби, молещи се фигури, монахини и други забулени особи, коринтски колони с пищни капители, панички, чашки, каскади, калцитни езерца. Централната, най-сниманата фигура е на разпнат Христос – в естествен размер, много натуралистичен. Пошушвам на Патриша, че макар и да не стигнахме до Нова Норсия, все пак сме видели монаси и разпятие – туристическата и програма е изпълнена успешно.
Планът е да вечеряме точно на залез слънце в ресторантче в Бъселтън край най-дългия дървен кей в Южното полукълбо, но както е известно, хората предполагат, автобусите разполагат. С други думи, не стигаме навреме. Т.е. пак си вечеряме и пак край кейчето, но без залез над Индийския океан. Затова пък с панирана риба, скариди на скара и телешки стек – aвстралийска класика „Сърф и торф“. И с още вино. Двукилометровото извито на дъга кейче тъмнее сред белите проблясъци на прибоя в сумрачината на лятната вечер. Китайската автобусна общественост се справя със западняшката храна и вилици със завидна сръчност. Няколкото вегетарианци в компанията зобят пържени картофки. Йън ми разказва за голямата драма на семейството му – единственият му брат станал миньор. Аз се старая да не оставям устата си празна, за да не се изкуша да кажа нещо и току-виж се издам, че и аз работя за минна компания. Хрупам скаридки и кимам с разбиране.
След Бъселтън отпрашваме към Пърт. Обаждам се на най-близката си роднина да я успокоя, че няма нужда да събира пари за откупа ми – да не бърза да продава китарата и лаптопа си, двете и най-ценни притежания. Обещавам да и запазя малко винен шоколад, ако прекрати подигравките веднага. Детето любезно изслушва целия ми доклад за лавандулите, пещерата, океаните и скаридите, макар че в Бризбън вече е полунощ.
Чак в хотелската стая откривам, че освен мед и шоколад съм си купила цели две бутилки мерло. Бога ми, не си спомням! Поне не е лилаво жирафче!