— Godan daginn — отвърна Магнъс.
— Балдур, ще обясниш ли на Магнус какво е положението тук?
— Разбира се — каза Балдур. Тънките му устни не се изкривиха в усмивка или друг признак на ентусиазъм. — Жертвата се казва Агнар Харалдссон, професор в Исландския университет. Това е лятната му вила. Бил е убит снощи с удар по главата, според нас — в къщата, а после е бил довлечен до езерото. Намерили са го две деца от онази вила в десет часа тази сутрин.
— Къщата с джипа отпред ли? — попита Магнъс.
Балдур кимна.
— Извикали баща си и той се обадил на 112.
— Кога за последно е видян жив? — поинтересува се Магнъс.
— Вчера беше празник — първият ден на лятото.
— Това е по-скоро исландска шегичка — обади се комисарят. — Същинското лято ще настъпи чак след няколко месеца, но тук използваме всяка възможност да се поразвеселим след дългата зима.
Балдур не обърна внимание на това прекъсване.
— Съседите видели Агнар да пристига тук около десет часа сутринта. Паркирал колата си пред къщата и влязъл вътре. Помахали му, той им отвърнал, но не си казали нищо. Вечерта е имал гост или гости.
— Описание?
— Не. Съседите видели само колата — малка, яркосиня, нещо като Тойота Ярис, но не бяха сигурни. Колата пристигнала към седем и половина-осем и отпътувала в девет и половина. Не са я видели, но жената си спомни какво е гледала по телевизията, когато чула двигателя.
— Други посетители?
— Съседите не знаят. Но те са били в Тингвелир цял следобед, така че е възможно.
Балдур даваше на Магнъс прости, директни отговори, на които издълженото му лице придаваше сериозна тежест, комисарят слушаше внимателно, но оставяше Магнъс да говори.
— Открихте ли оръжието, с което е бил убит?
— Още не. Ще изчакаме аутопсията. Патологът може да ни даде някаква насока.
— Може ли да видя тялото?
Балдур кимна и поведе комисаря и Магнъс по тясна кална пътечка край къщата до една синя тента, издигната до самото езеро на десетина метра от постройката. Балдур нареди да донесат престилки, ботуши и ръкавици, които Магнъс и Комисарят си сложиха. Подписаха се на формуляра, който държеше полицаят, охраняващ местопрестъплението, и се шмугнаха в тентата.
Вътре, върху мократа трева, бе простряно тяло. Двама мъже в униформи на патолози се готвеха да го сложат в чувал. Когато видяха кой е влязъл при тях, те се спряха и се изнизаха от тентата, за да не се пречкат на висшестоящите, докато оглеждат трупа.
— Медиците от Селфос, които са се отзовали на обаждането, го извадили от езерото, когато го открили — каза Балдур. — Решили, че се е удавил, но лекарят, който прегледал тялото, се усъмнил в това.
— Защо?
— На тила на покойника има следа от удар. Дъното на езерото е осеяно с камъни и е възможно да се е ударил в тях, когато е паднал, но лекарят е на мнение, че ударът е бил твърде силен.
— Може ли да погледна?
Агнар бе мъж на около четирийсет години, с черна коса до раменете, посребряваща по слепоочията, с изсечени черти и поддържана набола брада, като на дизайнер. Под нея, лицето му бе бледо и изопнато, а устните му бяха придобили синкавосив цвят. Тялото беше студено, което бе нормално след цяла нощ, прекарана в езерото. Освен това бе все още вкочанено, което предполагаше, че смъртта е настъпила преди не по-малко от осем часа и не повече от двайсет и четири — между четири следобед и осем сутринта. Това не беше кой знае какъв ориентир. Магнъс се съмняваше, че патолозите ще могат да определят часа на смъртта с някаква точност. В случаите на удавяне бе трудно да се определи дали човекът е умрял преди или след потапянето си във водата. Пясъкът и водораслите в белите дробове щяха да дадат повече яснота по въпроса, но затова трябваше да изчакат резултатите от аутопсията.
Магнъс внимателно разтвори косата на професора и огледа раната на тила му. Обърна се към Балдур.
— Мисля, че знам къде е оръжието на убийството.
— Къде? — попита Балдур.
Магнъс посочи към дълбоките сиви води на езерото. Някъде там, процепът между континенталните плочи при Тингвелир достигаше няколкостотин метра дълбочина. Балдур въздъхна.
— Ще ни трябват водолази.
— Няма смисъл — каза Магнъс. — Никога няма да го намерят.
Балдур се смръщи.
— Бил е ударен с ръбат камък — обясни Магнъс. — От него са останали парченца в раната. Нямам представа откъде се е взел камъкът, може би от черния път отзад, там са доста големи. От лабораторията ще ви кажат. Аз предполагам, че убиецът го е хвърлил в езерото след престъплението. Освен ако не е бил крайно глупав. Но това е най-доброто място да се отървеш от един камък.