Джъб потвърди, че той е пил кока-кола, а домакинът му — червено вино. Чужденецът влязъл в къщата с обувките: той носеше номер 10,5 по английския стандарт, но не знаеше на какъв европейски размер отговаря това.
След половин час въпроси и отговори Балдур излезе от стаята и се приближи до Магнъс.
— Какво ще кажеш? — попита той.
— Версията му звучи правдоподобно — отговори Магнъс.
— Но и нещо крие от нас. — Това беше твърдение, а не въпрос.
— И аз така мисля, но оттук не мога да преценя добре, не мога да го видя. Може ли да говоря с него очи в очи? Без преводача. Знам, че така показанията му няма да се приемат в съда, но пък може да го предразположа. Ако му се изплъзне някоя подробност, ще можеш да я разнищиш по-късно.
Балдур помисли за секунда и кимна.
Магнъс влезе в стаята за разпит и се настани удобно в стола до Джъб, току-що освободен от преводача. Облегна се назад.
— Здрасти, Стив, как я караш? — каза Магнъс. — Добре ли си?
Джъб се намръщи:
— Кой сте вие?
— Магнъс Джонсън — отговори Магнъс. Струваше му се логично да се представя с американското си име, когато говори на английски.
— Ти си янки, така ли? — акцентът на Джъб беше подчертан.
— Точно така. За малко съм тук — да помогна на момчетата.
Джъб изсумтя.
— Разкажи ми за Агнар.
Джъб въздъхна — трябваше да повтори разказа си за пореден път.
— Запознахме се преди година в един бар в Рейкявик. Човекът ми стана симпатичен и затова го потърсих, когато пак дойдох в Исландия.
— За какво си говорихте?
— За какво ли не. Обсъждахме исландските забележителности. Той познава страната доста добре.
— Не, питам те какво толкова си казахте, че да искаш да се срещнете пак. Той беше университетски преподавател, а ти си шофьор на камион. — Магнъс се сети, че Джъб не е женен. — Да не си гей? — Едва ли беше, но Магнъс искаше да види как ще реагира.
— Естествено, че не съм гей!
— А за какво си говорихте тогава?
Джъб се поколеба, но после отговори:
— За саги. Той беше експерт, а аз винаги съм се интересувал от тях. Те бяха една от причините да се върна тук.
— Саги! — изсмя се Магнъс. — Я стига!
Джъб повдигна широките си рамене и скръсти ръце върху шкембето си:
— Питаш ме — казвам ти.
Магнъс замълча. Преценяваше Джъб.
— Добре, извинявай. И коя е любимата ти сага?
— Сагата за Волсунгите.
Магнъс повдигна вежди:
— Необичаен избор. — Най-известните саги разказваха за викингите, заселили Исландия през десети век, но Сагата за Волсунгите се занимаваше с много по-ранен период. Макар да бе написана в Исландия през тринайсети век, тя бе легенда за стар германски кралски род, родът Волсунг, по-късно дал началото на бургундите — хунският вожд Атила също беше замесен. Не беше от любимите саги на Магнъс, но той я беше чел няколко пъти.
— Добре. Кажи ми тогава как се казва джуджето, което трябва да даде златото си на Один и Локи — каза той.
Джъб се усмихна:
— Андвари.
— А мечът на Сигурд?
— Грам. Конят му се казва Грани.
Джъб бе добре запознат. Може и да караше камион, но беше много начетен човек. Не биваше да го подценяват.
— И аз обичам сагите — усмихна се Магнъс. — Баща ми ми ги четеше. Но той беше исландец. Ти как навлезе в тях?
— Дядо ми — каза Джъб, — ги изучаваше в университета. Разказваше ми историите, когато бях малък. Тогава се запалих. После изнамерих една аудио касета със саги и си ги пусках в камиона. Още го правя.
— На английски ли?
— То е ясно.
— На исландски звучат по-добре.
— И Агнар това каза. На него му вярвам. Но вече ми е малко късно да уча чужд език — Джъб замълча. — Жалко, че умря. Беше интересен човек.
— Ти ли го уби? — това беше въпрос, който Магнъс бе задавал на всякакви хора през годините. Не очакваше честен отговор, но много често реакцията, предизвикана от самия въпрос, беше показателна.
— Не — каза Джъб. — Разбира се, че не!
Магнъс впи очи в Стив Джъб. Макар да отричаше убедително, шофьорът криеше нещо.
В този момент вратата се отвори и в стаята нахлуха Балдур и преводачът. Магнъс не успя да прикрие раздразнението си — точно беше разприказвал Джъб.
Балдур стискаше някакви листи хартия. Седна на бюрото и ги разстла пред себе си. Пресегна се и натисна копчето на малката конзола до компютъра.
— Разпитът продължава в 18:22 — каза той. После се обърна към Джъб на английски: