— А ти? Чела ли си я?
— Да, като малка.
— А филмите?
— Гледала съм само първия. Не ми хареса особено. Щом видиш един орк, все едно си ги видял всичките.
Магнъс мълчеше, чакаше я да продължи. Бледите бузи на Ингилейф отново поруменяха.
— Чувала ли си нещо за англичанин на име Стив Джъб?
Ингилейф поклати енергично глава.
— Не.
Магнъс погледна към Вигдис. Време беше да се върнат към Агнар.
— Ингилейф, с Агнар любовници ли бяхте? — попита тя.
— Не! — отвърна Ингилейф ядно. — Твърдо не!
— Но го намираш за чаровен?
— Това да. Той винаги е бил чаровник.
— Имала ли си някога връзка с него? — попита Магнъс.
— Не — каза Ингилейф. Гласът ѝ отново стана дрезгав. Пръстите ѝ се стрелнаха към обецата.
— Ингилейф, това е разследване на убийство — каза Вигдис бавно и отчетливо. — Ако ни излъжеш, можем да те арестуваме. И много ще загазиш, уверявам те. Питам те отново: имала ли си някога любовна връзка с Агнар?
Ингилейф прехапа устни. Бузите ѝ станаха още по-червени. Пое си дълбоко въздух:
— Добре, хубаво. Имах връзка с Агнар, докато му бях студентка. Беше се развел с първата си жена и още не се беше оженил повторно. А и не беше чак връзка. Просто преспахме заедно няколко пъти.
— Той ли я прекрати, или ти?
— По-скоро аз. По това време, той беше като магнит за жените. Всъщност, още си беше такъв, когато го видях за последно. Знаеше как да те накара да се чувстваш уникална: интелектуално интригуваща и красива. Но всъщност си беше бройкаджия. Искаше да спи с възможно най-много жени, за да си докаже какъв голям красавец е. Беше много суетен. Когато се видяхме онзи ден, отново се опита да флиртува с мен, но този път не успя да ме изработи. Аз не се закачам с женени мъже.
— Последен въпрос — каза Вигдис. — Къде беше петък вечер?
Раменете на Ингилейф леко се отпуснаха, сякаш това беше сложен въпрос, на който обаче можеше да отговори.
— Бях на парти с една приятелка, която откриваше собствена изложба. Отидох към осем и стоях докъм единайсет и половина. Там имаше много хора, които ме познават. Приятелката ми се казва Фрида Йозефсдотир. Ще ви дам адреса и телефона ѝ, ако искате.
— Да, моля — каза Вигдис и ѝ подаде тефтерчето си. Ингилейф написа нещо на една празна страница и ѝ го върна.
— А след това? — попита Вигдис.
— След кое?
— Какво стана, след като си тръгна оттам?
Ингилейф се усмихна срамежливо.
— Прибрах се вкъщи. С един човек.
— И как се казва той?
— Ларус Торвалдссон.
— Гаджета ли сте?
— Не точно — каза Ингилейф. — Той е художник, познаваме се от години. От време на време преспиваме заедно, знаеш как е. И не, той не е женен.
За първи път от началото на разговора, Ингилейф изглеждаше напълно спокойна. Както и Вигдис. Явно знаеше как е.
Вигдис отново ѝ подаде тефтерчето и Ингилейф вписа координатите на Ларус.
— Не я бива много в лъжите — каза Магнъс, когато излязоха на улицата.
— Знаех си, че е имала нещо с Агнар.
— Но звучеше убедително, когато каза, че това е отминала история.
— Може и така да е — каза Вигдис. — Ще проверя алибито ѝ, но мисля, че ще е желязно.
— Трябва да има някаква връзка със Стив Джъб — добави Магнъс. — Името Исилдур е много важно, сигурен съм. Забеляза ли, че не се изненада, когато я попитахме за починалия ѝ брат? И ако е гледала „Властелинът“, би трябвало да го свърже с името Исилдур. Но тя не спомена нищо такова.
— Значи е искала да омаловажи името Исилдур?
— Точно! Тук има някаква връзка, за която тя не иска да говори.
— Да я заведем ли в участъка за разпит? — попита Вигдис. — Може би Балдур трябва да говори с нея.
— Засега не. Ще я оставим да се поотпусне, да свали гарда. Ще се върнем да я разпитаме пак след ден-два. Слабото място в една версия се намира по-лесно при повторен разговор.
Отбиха се при жената от съседния бутик. Тя потвърди, че наистина се е отбила при Ингилейф един следобед тази седмица, макар че не беше сигурна дали е било понеделник или вторник.
Вигдис подкара нагоре по хълма, покрай голямата църква. Пред нея имаше бронзова статуя, в която Магнъс се загледа. Първият „вестур-исленскур“, Лейфур Ейрикссон, викингът, който бе открил Америка преди хиляда години. Погледът на Магнъс се плъзна по джунглата от ярко оцветени сгради в центъра на града, към залива в западната част и Атлантическия океан.
— Ти откъде си родом? — попита Магнъс. Макар исландският му да се събуждаше доста бързо, Магнъс се напрягаше, докато го говори, пък и познатата му ситуация да седи в една кола с чернокож партньор го подтикваше да превключи обратно на английски.