— Аз не говоря английски — отговори Вигдис на исландски.
— Е как не говориш? Всички млади исландци знаят английски!
— Казах, че не го говоря, не че не го знам.
— Добре. Тогава откъде си? — попита отново Магнъс, този път на исландски.
— Аз съм исландка — каза Вигдис. — Тук съм родена, тук живея и не съм живяла никъде другаде.
— Мхм. — Явно това беше болна тема. Трябваше да признае обаче, че Вигдис е чисто исландско име.
Вигдис въздъхна.
— Баща ми е бил американски военен във въздушната база Кефлавик. Не знам как се казва, не съм го виждала. Според майка ми, той дори не знае, че има дъщеря. Това задоволява ли те като отговор?
— Съжалявам — каза Магнъс. — Знам колко трудно е да намериш собствената си идентичност. Аз все още не знам дали съм исландец или американец, а с течение на времето се обърквам все повече.
— Ама аз нямам проблем с идентичността — каза Вигдис. — Аз знам точно коя съм. Просто повечето хора не ми вярват.
— Аха — отвърна Магнъс. Ситен дъждец запръска по предното стъкло. — Дали ще вали цял ден?
Вигдис се засмя.
— А така! Виж, че си исландец! Когато не знаеш какво да кажеш, говориш за времето. Не, Магнус, след пет-десет минути ще спре. — Колата превали хълма и започна да се спуска от другата му страна, към полицейската централа на улица Хверфисгата. — Виж, съжалявам, но предпочитам тези въпроси да се изчистят от самото начало. Исландските жени сме такива, да знаеш. Казваме това, което мислим.
— Сигурно е трудно да си единственият чернокож детектив в страната.
— И още как! Почти съм сигурна, че Балдур не е искал да ме вземе на работа. Пък и не е като да се вписвам в тълпата, когато изляза на улицата. Но издържах изпитите добре, кандидатствах и Снори ме взе.
— Комисарят?
— Каза ми, че моето назначаване е важна стъпка, за да може околният свят да възприеме исландската полиция като модерна и отворена институция. Някои колеги смятат, че е абсурдно да има чернокож детектив в този град, но се надявам, че съм доказала качествата си. — Тя въздъхна. — Проблемът е, че сякаш трябва да се доказвам всеки ден.
— Е, според мен, ти си добро ченге — каза Магнъс.
— Благодаря — усмихна се Вигдис.
Стигнаха до полицейската централа — грозна, дълга бетонна сграда, разположена срещу автогарата. Вигдис вкара колата в задния двор и паркира. Дъждът се усили и започна да барабани по покрива на колата. Вигдис погледна към водата, която се стичаше по паркинга и се поколеба.
Магнъс реши да се възползва от прямотата на Вигдис, за да разбере в какво точно се е забъркал тук.
— Арни Холм и Торкел Холм роднини ли са?
— Арни му е племенник. И да, най-вероятно затова е в полицията. Не е най-добрият ни детектив, но поне е безобиден. Мисля, че Балдур се опитва да се отърве от него.
— И затова го пробута на мен?
Вигдис сви рамене.
— Не мога да коментирам.
— Балдур не е много доволен, че съм тук, нали?
— Не. Ние, исландците, не обичаме да получаваме съвети от американци, или от когото и да било.
— Това е разбираемо — каза Магнъс.
— Има и друго. Той се чувства застрашен от теб. Всъщност, това важи за всички. Миналата година тук имаше един убиец на свобода. Уби три жени, преди да се предаде.
— Знам, комисарят ми разказа.
— С разследването беше натоварен Балдур. Не успяхме да заловим убиеца, въпреки натиска, който оказваха отгоре върху Снори и Торкел. Трябваше да хвръкне нечия глава. Най-лесният ход за Снори бе да уволни Балдур, но той не го направи. Бих казала, че на Балдур още не му се е разминало. Той трябва да разреши този случай и то сам.
Магнъс въздъхна. Влизаше в положението на Балдур, но явно престоят му в Рейкявик нямаше да бъде лесен.
— А ти какво мислиш?
Вигдис се усмихна.
— Аз мисля, че има какво да науча от теб, а това винаги е полезно. Хайде, дъждът поспря, както ти казах. За теб не знам, но мен ме чака работа.
Глава 8
Ингилейф бе потресена от посещението на двамата детективи. Бяха странна двойка: чернокожата жена говореше безупречен исландски, а пък високият рижав мъж имаше американски акцент. Нито един от двамата обаче не ѝ бе повярвал.
След като прочете за смъртта на Агнар във вестниците, тя очакваше полицията да я навести. Мислеше, че е изшлайфала версията си до блясък, но в крайна сметка не се справи много добре. Просто не можеше да лъже. Все пак, детективите си бяха тръгнали и може би нямаше да се върнат, макар че тя предчувстваше, че пак ще се видят.
В галерията нямаше хора, така че тя се върна на бюрото си и извади няколко листа хартия и един калкулатор. Загледа се във всичките знакове „минус“. Ако отложеше сметката за тока, би могла да се разплати със Свала, жената, чиито стъклени артикули бяха изложени в галерията. Изведнъж стомахът я присви и добре познатото чувство на световъртеж отново я обзе.