Магнъс намери улицата, която търсеше, и бавно пое по нея, оглеждайки всяка къща. Може би нямаше да я познае след толкова много години. Може би бяха пребоядисали покрива. Но след поредното възвишение по пътя, той видя малката къщичка със светлосин покрив, в която бе прекарал детството си.
Спря пред нея и се загледа. Мукината още си беше там, но някой бе вързал въже за един от клоните ѝ. Добра идея. Омекнала футболна топка лежеше в легло от напъпили нарциси. Магнъс се зарадва, че в къщата още има деца; предполагаше, че кварталът вече е населен предимно от млади семейства. Един голям джип Мерцедес бе гордо паркиран отпред, а в него имаше две детски седалки. Нищо общо със стария Фолксваген „Бръмбар“ на баща му.
Магнъс затвори очи. Сред шума на трафика му се счу как майка им вика него и Оли да се прибират. Усмихна се.
В този момент вратата се отвори и Магнъс се извърна, за да не се притесни новият собственик, че някакъв тип зяпа къщата му.
Тръгна надолу по хълма към центъра на града. Подмина четирима мъже и една жена, които разтоварваха оборудване от микробуса си: група музиканти се подготвяха за изпълнението си в събота вечер. Момичето с леопардовия минижуп и колелото отново профуча край Магнъс. Стана му ясно, че в Рейкявик е нормално да видиш един и същи човек няколко пъти на ден.
Влезе в хубава, остъклена книжарница, откъдето си купи английското издание на „Властелинът“, както и Сагата за Волсунгите на исландски.
Магнъс се насочи към старото пристанище и към един друг спомен от детството си: малка червена будка с надпис „Баеярнис бецту пилсур“. С баща му ходеха там всяка сряда вечер, след тренировка по хандбал, за да ядат хотдог. Нареди се на опашката. За разлика от останалия Рейкявик, „Баеярнис бецту“ не се беше променила много с годините, освен че сега пред нея имаше плакат с ухиления Бил Клинтън, нагъващ голяма наденица.
Магнъс си взе хотдог и закрачи по вълнолома. Пристанището бе функциониращо, но в този час на деня цареше тишина. От едната страна имаше траулери, а от другата — модерни катери за наблюдение на китове и малки рибарски лодки. Миришеше на риба и дизел, макар че Магнъс подмина една тумбеста помпа за екологично гориво. Спря на края на кея, на почтително разстояние от един рибар, приготвящ стръвта си, и се загледа в пейзажа.
Отвъд пристанището стоманеносивата вода отразяваше черните скали и белия сняг на връх Еся. Една чайка се завъртя над Магнъс, провери дали няма да изтърве някой залък и след няколко секунди се отдалечи с разочарован крясък. Официална на вид моторна лодка прекоси входа на пристанището: излизаше по морски, бюрократични дела.
Исландия бе много променена от детските години на Магнъс, но пък нещата, които той разпозна в Рейкявик, събудиха спомени от най-ранна възраст, от щастливите години. Нямаше причина да се вижда с родителите на майка си; нямаше защо изобщо да разбират, че е тук. Приятно му беше как бързо се активира исландският му, макар да осъзнаваше, че го говори с американски акцент — трябваше да поработи над „р“-тата.
Рейкявик бе много далеч от Бостън. И много по на север. Цели двайсет и пет градуса ширина. Магнъс усещаше това разстояние не само по студения въздух и снега — бостънското пристанище също беше мразовито — но и по светлината: ясна, но мека, бледа, слаба. Сякаш здрачът тук бе по-мек от здрача в Бостън.
Все пак Магнъс очакваше с нетърпение да насрочат делото, за да може да се върне. Въпреки че случаят с Агнар бе интересен, Магнъс имаше нужда от агресивния привкус на бостънските улици. За последните десет години ежедневните му занимания с престрелки, намушквания, изнасилвания, преследване на извършители и събиране на доказателства се бяха превърнали в нещо повече от работа за Магнъс. Те бяха необходимост, навик, наркотик.
В сравнение с Бостън, Рейкявик беше като град-играчка.
Изведнъж го обзе вина. Той беше тук, в безопасност, на хиляди километри от онзи град, гъмжащ от наркобанди и корумпирани полицаи. А Колби не беше с него. Как можеше да я накара да го послуша? Усещаше, че колкото повече настоява, толкова повече тя ще се запъва. Но защо? Защо трябваше да е такава? Защо трябваше да използва точно този проблем, за да реши въпроса с връзката им? Ако Магнъс владееше изкуството на манипулацията, ако беше като Колби, щеше да измисли как да я изработи. Но когато започна да крои такъв план, му се зави свят.