Магнъс му докладва какво са открили с Арни в лятната вила и как е минал разговорът с Ингилейф. Балдур слушаше внимателно, със сериозно изражение и присвити устни.
— Свали ли отпечатъците от тази Ингилейф? — попита Балдур.
— Не — отговори Магнъс.
— Тогава я извикай тук да ги свалят. Трябва да проверим дали тя не е липсващият човек от местопрестъплението, както и дали тази сага е истинска. — Балдур почука с пръст върху разпечатката пред себе си.
Балдур събра ръце и положи брадичката си върху тях.
— Значи това трябва да е сделката, която са обсъждали. Но все още не е ясно защо Агнар е бил убит. Знаем, че Стив Джъб не е получил копие на сагата, защото не намерихме такова в хотелската му стая.
— Може да го е скрил — каза Магнъс. — Или да го е изпратил веднага по пощата. На Лорънс Фелдман.
— Възможно е. Централният клон на пощата е близо до хотела му. Ще проверим дали някой не го е забелязал там. А ако е изпратил препоръчано писмо, това ще бъде отразено в регистрите, както и адресът на получателя.
— А може би играта е загрубяла. Скарали са се за цената.
— Преди да сложат ръка на оригиналната сага, Фелдман и Джъб са се нуждаели от Агнар жив. — Балдур въздъхна. — Но имаме напредък. Ще опитам пак да разпитам Стив Джъб. Утре ще го докарат от затвора Литла Храун.
— Може ли и аз да присъствам? — попита Магнъс.
— Не — отговори простичко Балдур.
— Ами Лорънс Фелдман в Калифорния? Сега вече е задължително да говорим с него. — Магнъс усети как Арни се стяга в напрегнато очакване зад гърба му.
— Казах ти, че ще помисля по въпроса и ще помисля — каза Балдур.
— Аха — отвърна Магнъс и се насочи към вратата на кабинета.
— Магнус — обади се Балдур.
— Какво?
— Трябваше да ми докладваш преди да говориш с Ингилейф. Аз отговарям за това разследване.
Магнъс настръхна, но знаеше, че Балдур е прав.
— Аха… Съжалявам.
Арни отиде да докара Ингилейф в участъка, за да ѝ снемат отпечатъците. Магнъс се обади на Нейтън Мориц, колега на Агнар от университета, когото полицията вече бе разпитала. Мориц си беше у дома и Магнъс го помоли да дойде в участъка, за да види нещо. Първоначално професорът се отнесе с недоверие към тази покана, но когато Магнъс го осведоми, че става дума за превод на изгубена сага за Гаукур и брат му Исилдур, Мориц каза, че веднага пристига.
Мориц беше американец, дребен на ръст, на около шейсет години, с поддържана брадичка и непокорна сива коса. Говореше исландски идеално, което не беше изненадващо за лектор по този предмет. Обясни на Магнъс, че е на двугодишен договор в Рейкявик по обменна програма между Исландския университет и университета в Мичиган. Когато Магнъс му каза, че и той работи по подобна схема, двамата преминаха на английски.
Магнъс му взе едно кафе и двамата седнаха в една стая за разпити. Разпечатката от лятната къща лежеше на масата пред Магнъс. Мориц бе донесъл собствен документ — голяма книга с твърди корици. Беше толкова развълнуван, че не можеше да се задържи на едно място и дори не помириса кафето си.
— Това ли е? — попита той. — Сагата за Гаукур?
— Така смятаме.
— Къде я намерихте?
— Изглежда това е превод на английски, направен от Агнар.
— Значи по това е работел! — възкликна Мориц. — От няколко седмици се трудеше усилено върху нещо. Твърдеше, че пише коментар за френския превод на Сагата за Лаксдаела, но това ми прозвуча странно. Познавам Агнар от години, работили сме заедно по няколко проекта и знам, че той не зачиташе крайни срокове. — Мориц поклати глава. — Сагата за Гаукур!
— Аз не знаех, че изобщо съществува — каза Магнъс.
— Така е. Или поне ние мислехме, че е така. Но някога е съществувала. Виж.
Мориц отвори книгата пред себе си.
— Това е точно копие на Книгата на Мьодрувелир — един от най-големите колекционери на саги от четиринайсети век. Тук има общо единайсет саги.
Магнъс заобиколи масата и застана над рамото на Мориц. Мориц разлисти книгата: всяка кафява страница бе точно копие на пергамента с оригиналния текст. Спря се на една празна страница, на която бяха написани само два избледнели реда. Неразгадаеми.
— Има голяма дупка между Сагата за Нял и тази за Егилс. Никой не е можел да разчете тези редове преди откриването на ултравиолетовата светлина. Сега вече знаем какво пише: „Поместете тук Сагата за Гаукур Трандилссон. Доколкото знам, Гримур Торстейнссон разполага с копие.“ Мориц се обърна към Магнъс с усмивка. — Ние знаехме, че някога е имало сага за Гаукур, но смятахме, че е изгубена като много други. Името Гаукур се появява само веднъж и то за един-два реда в Сагата за Нял; пише, че бил убит от Асгримур.