— Когато прочетеш сагата, ще разбереш как — каза Магнъс, усмихна се и се върна на мястото си. Явно Книгата на Мьодрувелир беше пропускът, за който Ингилейф говореше.
— Гаукур се появява и на едно друго, невероятно място — продължи Мориц. — Викингски руни, или по-скоро графити, са били открити в една гробница в Оркни през деветнайсети век. Според надписа, руните са били издълбани от брадва, някога принадлежала на Гаукур Трандилссон от Исландия. Това доказва, че е имало такъв човек.
Мориц погледна към купа листи пред Магнъс.
— Това ли е английският превод? Може ли да го прочета?
— Да. Но ще трябва да си сложиш ръкавици и да го четеш тук. Искаме да го дадем за лабораторен анализ, преди да го размножим.
— Знаеш ли къде е оригиналът?
— Знам, да. Разпаднал се е на парчета, но има едно отлично хартиено копие от седемнайсети век. Утре ще ти го покажем. Разбира се, няма как да сме сигурни, че това е истинска находка. Трябва да проверим автентичността ѝ.
— С удоволствие — каза Мориц.
— Това е поверителна информация. Не казвай никому нито дума.
— Разбирам. Но не оставяйте лаборантите да пипат някой от тези документи без мой надзор.
— Естествено — каза Магнъс. — Ако сагата е истинска, колко може да струва?
— Не мога да кажа — отвърна Мориц. — Последният средновековен ръкопис на пазара е бил продаден на търг от „Содърбис“ през 1960-та на консорциум от исландски банки. Бил е собственост на английски колекционер. Сега, разбира се, нито банките имат пари, нито исландското правителство. — Загледа се в сагата. За това обаче, ако е истинско, ще се намерят достатъчно купувачи извън Исландия, готови да платят милиони долари. — Мориц поклати глава. — Много милиони.
Магнъс се върна на бюрото си, където Арни го очакваше с развълнуван вид.
— Какво става? Отпечатъците на Ингилейф съвпадат ли?
— Не. Но получих отговор от Австралия.
— От експерта по елфски езици?
Арни подаде на Магнъс разпечатка на имейла:
Драги Детектив Холм,
Успях да преведа почти всичко от двете съобщения, които ми изпратихте. Писани са на Куеня — най-известният от измислените езици на Толкин. Това е преводът:
1. Имам среща с Харалдссон утре. Да настоявам ли да ми покаже текста?
2. Видях се с Харалдссон. (??) е у него. Поиска много повече. 5 милиона. Трябва да поговорим.
Бележка: Не успях да намеря превод за думата „kallisarvoinen“ и съм я маркирал с (??).
Много се радвам, че познанията ми по Куеня най-сетне се оказаха от полза за някого!
Поздрави
Бари Флечър
Лектор, Факултет езици и лингвистика,
Университет на Нови Южен Уелс
— Е, първото съобщение е ясно. Второто е било изпратено в единайсет часа вечерта в деня на убийството, нали? — попита Магнъс.
— Точно така. Веднага щом Джъб се е върнал в хотела от срещата с Агнар.
— Нищо чудно, че е искал да поговорят, след като е хвърлил трупа в езерото.
— Странно какво ли означава тази дума, „калисар…“ или както там беше.
Магнъс помисли малко и каза:
— Ръкопис? „Ръкописът е у него.“ Има смисъл.
— Не знам — каза Арни.
— Какво не знаеш?
— Нещо не ми звучи. Имам чувството, че нещо друго е било у Агнар. Нещо, заради което е вдигнал цената. А Джъб е искал да говори с Исилдур, за да го пита дали да плати.
Магнъс въздъхна. Търпението му беше на привършване.
— Арни! Знаем, че Агнар е умрял онази вечер. Това съобщение гласи, че е поискал много повече пари. Затова Джъб го е убил и е решил да докладва на шефа за стореното. Проста работа. Случва се при почти всяка наркосделка в Бостън. Ела да покажем това на Балдур. Той ще иска да го обсъди с Джъб по време на разпита.
Арни последва Магнъс в кабинета на Балдур. Арни нямаше чувството, че работата е проста, но той бе свикнал да греши по полицейски въпроси. Най-важното в такива случаи беше да не вдига много врява покрай грешките си и да не им позволява да го потискат.
Вигдис караше нагоре по криволичещия път към Хруни. Отне ѝ почти два часа да се добере от Рейкявик дотук — твърде много време за една рутинна проверка. Но Балдур настояваше всяко име от тефтера за срещи на Агнар да бъде проверено. Сега беше ред на загадъчното място Хруни.
Размина се с две-три коли в обратната посока и след един голям завой влезе в долината, където се намираше Хруни. Както беше казала Ранвейг, единствените постройки тук бяха църквата и домът на пастора, с хубав изглед към планините в далечината.