Пряко волята си, Вигдис се беше заслушала. Спокойното боботене на пастора я бе запленило. Но очите му я плашеха. Тя почувства пристъп на паника, внезапно желание да избяга от кабинета и да се скрие на край света. Но не можеше да помръдне.
— Саймундур е разбирал дявола — пасторът кимна към картината на стената. — Както знаеш, той се е учил от Сатаната в Школата за черна магия в Париж. Според легендата, Саймундур много пъти надхитрял дявола. Веднъж дори го убедил да се превърне в тюлен и да го пренесе на гърба си от Франция до Исландия. Той бил първият исландски историк, може би и най-великият. Знаем, че писателите на саги са използвали неговия труд „История на норвежките крале“, който за съжаление е изгубен. Бил е възхитителен човек. Цял живот съм събирал информация за него.
Пасторът посочи редица от двайсетина дебели тетрадки, подредени на лавица до бюрото му.
— Процесът е дълъг и бавен. Но съм направил и някои интересни открития. Професорът искаше да му разкажа за тях.
— И разказа ли му? — успя да попита Вигдис.
— Не, разбира се — отвърна пасторът. — Някой ден всичко това ще се публикува, но дотогава има много време. — Усмихна се. — Радвам се поне, че най-сетне университетски професор прие, че един обикновен свещеник може да допринесе за историческите знания на тази страна. Самият Саймундур също е бил свещеник. В Оди, недалеч оттук.
— Колко време разговаряхте?
— Не повече от двайсет минути.
— Агнар спомена ли англичанин на име Стив Джъб?
— Не.
— А жена на име Ингилейф Асгримсдотир? Тя е от Флудир.
— О, да, Ингилейф я познавам — каза пасторът. — Симпатична млада жена. Но професорът не каза нищо за нея. Не знаех, че се познават. Мисля, че тя учеше исландски в университета. Може би е била негова студентка?
Вигдис искаше да му зададе още няколко въпроса, но нямаше търпение да си тръгне от това място.
— Благодаря за отделеното време — каза тя и се изправи.
— Пак заповядай — отговори пасторът и протегна ръка.
Преди да се усети, Вигдис се ръкува с него. Пасторът хвана здраво ръката й с двете си лапи.
— Бих искал да поговорим още за твоята вяра, Вигдис — гласът му беше едновременно спокоен и авторитетен. — Тук, в Хруни, можеш да разбереш Бог по начин, който е недостъпен за жителите на големия град. Виждам, че имаш необичайно минало, но и виждам, че си дълбоко в себе си, ти си истинска исландка. Рейкявик е далеч. Остани малко. Поговори с мен.
Големите му ръце бяха топли и силни, гласът му беше успокояващ, а погледът му — настоятелен. Вигдис за малко не остана.
Тя събра цялата си воля, издърпа ръката си, обърна се и с колеблива походка излезе от къщата. Притича до колата си, запали и даде газ обратно към Рейкявик, без да спазва ограничението на скоростта.
Глава 15
Колби се възхищаваше на новата си лятна рокля пред огледалото в апартамента си в Блек Бей. Беше я купила от един скъп бутик миналата неделя. Излезе ѝ солено, но пък ѝ стоеше добре. Семпла, елегантна, стилна. Връзваше се особено добре с обеците. Обеците, които Магнъс ѝ бе подарил за миналия рожден ден.
Магнъс.
Въпреки усилените си опити да не мисли за него, тя продължаваше да го прави.
Къде ли беше сега? В Исландия? Заточен под дъжда на тази забравена от бога скала в средата на Северния Атлантическия океан. Абсурдно беше Магнъс да си мисли, че тя ще зареже работата си за седмици, ако не и месеци, за да отиде с него там.
Той зарязваше ли работата си поне за два часа, колкото да я заведе на кино?
Поне беше на сигурно място, извън страната. Тя знаеше, че той живее в един мръсен и опасен свят, но не се бе докосвала до този свят до онази вечер в Норт Енд, когато бяха открили огън по тях. Магнъс твърдеше, че и двамата все още са в опасност. Но тя бе убедена, че колкото по-далече е от него, толкова по-сигурно ще се чувства.
Докосна обеците си. Сапфири и диаманти. Голяма покупка като за полицейска заплата. Наистина бяха красиви.
Разбира се, тя бе направила огромна грешка, като се опита да го изнуди да се оженят. Много се радваше, че Магнъс бе отказал.
Не че не го намираше за привлекателен. Напротив. Обичаше да се притиска в широките му гърди. Обичаше чувството за скрита мощ и опасност, което витаеше около него. Плашеше я, когато беше ядосан, но тя обичаше дори и това. А беше и умен, добър слушател, можеше да си говори по цели вечери с него. Не беше евреин, но тя можеше да преглътне това, въпреки че майка ѝ не можеше.