— Точно там е работата — каза Сигурбьорг. — Тя започна да пие едва след като разбра за връзката му. Оттам започна всичко. Баща ти я напусна. Уволниха я. И така се стигна до ужасната катастрофа. Дядо обвинява баща ти за това и никога няма да му прости.
Шумно трио от двама мъже и една жена седна до тях и започна да обсъжда някаква телевизионна програма, която бяха гледали предишната вечер.
Магнъс не им обърна внимание. Беше вторачил празен поглед в масата.
— Какво? Какво има, Магнус?
Магнъс не отговори.
— Божичко! Ти не си знаел, нали? Никой не ти е казал!
— Каква връзка?
— Нищо де… Виж, трябва да тръгвам — тя понечи да се изправи.
Магнъс се пресегна и я хвана за ръката.
— Каква връзка!? — повтори гневно.
Сигурбьорг седна и преглътна.
— Баща ти е имал връзка с най-добрата приятелка на майка ти. Тя разбрала, вдигнала му скандал до небесата и оттогава започнала да пие.
— Не ти вярвам — каза Магнъс.
Сигурбьорг сви рамене.
— Сигурна ли си в това?
— Не, не съм — каза Сигурбьорг. — Но подозирам, че е истина. Виж, сигурно са имали и други проблеми. Винаги много съм харесвала майка ти, особено преди да се алкохолизира, но трябва да призная, че беше малко невротична. С такива родители, не е учудващо.
— Вярно е — каза Магнъс. — Права си, трябва да е вярно. Просто ми е трудно да го повярвам.
— Виж, Магнус, съжалявам, че научаваш това от мен — Сигурбьорг се пресегна над масата и докосна ръката му. — Но наистина трябва да тръгвам. И обещавам да не казвам на баба и дядо, че си тук.
С тези думи, тя изтича навън.
Магнъс погледна кафето си. Не го беше довършил. Имаше нужда от истинско питие.
Барът, където се бе отбил предишната вечер, Гранд Рок, беше съвсем наблизо. Поръча си бира и едно малко от алкохола, който всички останали пиеха с бирата си. Оказа се някакъв ликьор, сладък и силен, който влизаше добре заедно с бирата.
Сигурбьорг току-що бе обърнала целия му свят с главата надолу. Всичко, от живота и самоличността му до това кои са били родителите му и кой за какво е виновен, всичко се бе променило. Баща му никога не бе обвинявал майка му за това, което се беше случило. А Магнъс обвиняваше единствено нея.
Тя беше отблъснала баща му. Тя бе игнорирала Магнъс чрез пиянството си и го бе изоставила чрез смъртта си. Рагнар геройски бе спасил синовете си, но някой го бе убил — вероятно злата им мащеха.
Това представляваше детството на Магнъс. Това го бе оформило като човек.
А сега се оказваше, че всичко е лъжа.
Втора бира, второ малко.
За един блажен момент на Магнъс му хрумна, че всичко е измислица на дядо му, за да оправдае омразата си към баща му. Част от Магнъс искаше да се закачи за тази мисъл и да живее до края на дните си, отказвайки да приеме фактите.
Но в полицейската си кариера Магнъс бе видял разпада на не едно семейство и знаеше, че това, което му каза Сигурбьорг, е напълно правдоподобно обяснение за дълбоката омраза на дядо му.
Магнъс бе смятал, че баща му постъпва благородно като отказва да обвинява майка му за ужаса, в който бе превърнала живота им. А не беше така. Мълчанието на баща му беше неговото признание, че част от вината е негова. Част или цялата?
Магнъс не знаеше. И никога нямаше да разбере. Типична семейна бъркотия: всички бяха виновни.
Това означаваше, че баща му не е бил този, за когото Магнъс го мислеше. Не благороден спасител. Прелюбодеец. Човек, който бе изоставил жена си, когато тя е била най-слаба и уязвима. През всички тези години Магнъс бе подозирал, че ако се замисли сериозно би осъзнал, че баща му трябва да е започнал връзката си с Катлийн, станала впоследствие мащеха на Магнъс и Оли, още преди тя да се разведе с предишния си мъж. Затова Магнъс не се бе замислял сериозно.
Вярно беше, че исландците не възприемат прелюбодейството толкова драматично, колкото превзетите американци, но то все пак си оставаше нещо нередно. Нещо, привично за простосмъртните, но не и за Рагнар.
Какво друго бе направил? Какви други свои недостатъци бе крил от синовете и жена си?
Халбата на Магнъс бе още наполовина пълна, но ликьорът беше свършил. Погледна към гологлавия барман и почука с пръст по чашката. Барманът я напълни.
Усети как ликьорът изгаря гърлото му. Главата му се бе замаяла приятно. Но Магнъс нямаше никакво намерение да спира. Щеше да пие, докато може.
Така пиеше в колежа, след смъртта на баща си. Напиваше се до припадък, а на следващата сутрин се чувстваше отвратително. Това беше една от основните причини да пие: чувството за самоунищожение след това.
По това време бе загубил всичките си приятели, с изключение на няколко заклети пиячи като него. Професорите му се бяха видели в чудо. От почти отличен студент, Магнъс бе рухнал на дъното на двойкаджиите. За малко щяха да го изключат от университета. Но независимо колко се стараеше, Магнъс не успя да съсипе живота си напълно.