За разлика от майка си, разбира се. Тя бе успяла.
От дупката го бе извадило едно момиче, Ерин. Търпението ѝ, решителността ѝ и любовта ѝ не го накараха да осъзнае, че сам се погубва — той вече знаеше това, в това беше целият смисъл — а че всъщност не иска да го прави.
След университета, пътищата им се разделиха: тя стана учителка в Чикаго. Магнъс ѝ беше безкрайно задължен.
Но сега искаше да пие за майка си. Вдигна халбата:
— За Маргрет — каза той.
— Коя е Маргрет? — попита един висок мъж с кожено яке, седнал на бара до Магнъс.
— Маргрет е майка ми.
— Супер — провлачи високият. — За Маргрет! — Остави халбата си и кимна към бирата на Магнъс. — Кофти ден, а?
Магнъс кимна.
— Доста.
— Чувал ли си тая приказка, че пиенето нищо не решава? — попита мъжът.
Магнъс кимна.
— Пълни глупости! — мъжът се засмя и вдигна халбата си.
Едва сега Магнъс забеляза, че шахматните дъски бяха залепени на тавана с лице надолу. Хм… Хитро.
Огледа се наоколо. Клиентите на бара бяха от всякакви възрасти и ръстове. Водеха безсмислени разговори, насечени от креслив кикот. Много от тях едва се крепяха на крака, движеха се некоординирано и се потупваха по гърбовете. В единия край на бара седяха две млади американки и отбиваха върволицата словоохотливи исландци. В другия край един слаб мъж с посивяла, рошава коса под шапката си, изведнъж запя „Самъртайм“ с мелодичния си баритон.
Добре пееха тези исландци!
Още една бира. Още едно малко. Гневът започна да се стапя, а Магнъс — да се отпуска. Завърза разговори с мъжете от двете си страни. Както и с американките. Говореше им със силен исландски акцент, за тяхно огромно удоволствие. Това му се стори много смешно. Всъщност, той самият беше много смешен. Изигра партия шах и загуби.
Още бира. Още ликьор. Два ликьора! Колко ликьора станаха? И колко бири? Нямаше представа.
По някое време Магнъс реши, че трябва да си ходи. Повдигна се от стола си и се сбогува прочувствено с новите си приятели. Помещението рязко се завъртя. Мъжът с шапката за малко се раздвои и после пак се събра в една фигура.
Ама как се беше натряскал! Магнъс не се беше напивал така много отдавна. Но се чувстваше добре.
Излезе от бара и се поосвести на хладния нощен въздух. Беше много след полунощ. Небето бе чисто, а звездите блещукаха ледено над главата му. Сърпът на луната се отразяваше в залива долу. Магнъс пое дълбоко въздух.
Рейкявик му харесваше. Беше спокоен малък град, което много допадаше на Магнъс. Той щеше да направи всичко възможно, за да го запази такъв.
Беше горд, че е полицай в Рейкявик.
По улиците нямаше никой. Разликата между съботната и неделната нощ в Рейкявик беше огромна. Но докато се прибираше към квартирата нагоре по баира, Магнъс забеляза групичка от трима души в една уличка. Сцената му бе толкова позната.
Наркотици.
Магнъс се намръщи. Отрепки в града-играчка.
Сега щеше да им покаже.
— Хей! — викна той и тръгна към уличката. — Хей! Какво правите там?
Дилърът беше дребен и смугъл, може би дори не беше исландец. Купувачът бе по-висок и здрав и носеше плетена шапка. Той имаше приятел — огромен северняк с къса руса коса и малка руса брадичка. Беше по-едър дори и от Магнъс. Бицепсите му се открояваха под черната тениска в студената нощ.
— Теб какво те засяга? — отвърна дилърът. Каза го на английски, както Магнъс се бе обърнал към тях.
— Дай стоката! — каза Магнъс и протегна ръка. — Аз съм ченге.
— Я се гръмни бе! — отвърна дилърът.
Магнъс му се нахвърли. Онзи се наведе и удари Магнъс в гърдите. Но в удара му нямаше сила и Магнъс просна дилъра на земята с един удар в ченето. Севернякът сграбчи Магнъс и се опита да го повали, но Магнъс се откопчи от хватката му. За няколко мига адреналинът надви алкохола и Магнъс удари два пъти мъжагата, преди да му извие ръката.
— Арестуван си! — извика Магнъс, все още на английски.
Дилърът лежеше на земята и стенеше. Хърбавият с плетената шапка си плю на петите.
— Пусни ме бе! — изхъхри севернякът на исландски.
Извъртя се и се блъсна в стената, притискайки Магнъс. Магнъс го пусна. Севернякът се обърна и удари Магнъс два пъти: веднъж в главата и веднъж в корема, но Магнъс избегна третия удар и му нанесе ъперкът.
Големият се олюля. Още един добре пласиран удар го свали на земята.
Магнъс погледна към дилъра, който се опитваше да се изправи.