— Ти също си арестуван.
Но в този момент уличката започна отново да се люлее и върти. Ударът в корема на Магнъс си каза думата и той се преви да повърне. Опита се да се изправи, но не успя. Залитна и едва остана на крака.
Дребничкият беше тръгнал да бяга, но когато видя в какво състояние е Магнъс се изсмя и му заби една глава в лицето.
Магнъс падна.
Полежа малко на студения асфалт. Но дали бяха минали секунди или минути, не знаеше.
Чу сирени. Добре. Идваше помощ.
Две силни ръце го изправиха на крака. Той се опита да фокусира върху лицето пред себе си. Беше ченге в униформа от полицията в Рейкявик.
— Натам избягаха — каза Магнъс на английски, махвайки в неопределена посока.
— Елате с нас — каза ченгето и дръпна Магнъс към колата, която чакаше със запалени светлини.
— Аз съм полицай — каза Магнъс. — Ето, ще ти покажа значката си. — Всичко това на английски.
Ченгето изчака Магнъс да извади американската шофьорска книжка от портфейла.
— Хайде — подкани го ченгето.
И тогава Магнъс повърна върху обувките му.
Глава 16
Диего светна лампата. Двете голи тела, вплетени върху леглото, застинаха, но само за миг.
След това мъжът се отдели от жената, извъртя се и седна с бързо атлетично движение. Жената отвори уста, за да изпищи, но се спря, когато видя револвера.
За голяма радост на Диего, никой от двамата не знаеше, че в барабана има само един патрон.
Диего се изкиска.
Беше доста смешно. Той бе седнал в едно кресло в хола, с изваден револвер и без видимост към входната врата. Беше чакал там цяла вечер. И изведнъж се появиха двама души.
Диего реши да изчака и да ги изненада, когато се обърнат към него. Но така и не успя.
Мъжът се нахвърли на момичето още от вратата. А и тя не му се дърпаше. За един момент Диего помисли, че ще му устроят представление направо на пода, но тогава жената поведе мъжа към спалнята. Нито един от двамата не видя Диего.
Той реши да изчака, докато младите се съблекат. Голотата не го притесняваше. След това се промъкна в спалнята през открехнатата врата и погледа малко боричкането върху спалнята на бледата светлина от улицата.
Сега двамата мигаха срещу току-що запалената лампа.
— Ти! — Диего посочи с револвера към мъжа. — В банята! Веднага! Само да си гъкнал и ще ти напълня задника с олово!
Мъжът не се нуждаеше от повече покани. Само за миг изхвръкна от леглото и се затвори в банята.
Диего се приближи към жената. Колби.
Хубаво тяло. Малко кльощава, но с хубави, стегнати цици.
Тя го видя къде гледа и каза:
— Прави каквото искаш. Давай!
— Ама аз искам само да си поговорим! — отговори Диего. — Няма дори да те докосна, ако си поприказваш с мен.
Колби преглътна. Очите ѝ бяха ококорени от страх.
С едно бързо движение, Диего я сграбчи за косата и натика дулото на револвера си в устата ѝ.
— Къде е Магнъс?
— Кой? — гласът на жената едва се чуваше.
— Магнъс Джонсън, гаджето ти. — Усмихна се и се огледа из спалнята. — Едно от гаджетата ти. Явно ти си от момичетата, на които един мъж не им стига.
— Аз… не знам.
Диего дръпна спусъка. Щрак.
Колби изстена сподавено.
Диего ѝ обясни правилата на собствената си версия на руската рулетка. Много обичаше този момент. Обичаше да гледа очите на жертвите. Страх, несигурност — идеално.
— Добре, пак ще те питам: къде е Магнъс?
— Не знам — каза Колби. — Заклевам се! Щеше да ходи някъде, но не ми каза къде.
— Ти не се ли сети?
Колби поклати глава.
Диего забеляза колебанието ѝ.
— Сетила си се, нали?
— Н-не. Не, заклевам се!
— Това добре, само дето не ти вярвам.
Дръпна спусъка отново.
Щрак.
— Божичко! — Колби се отпусна назад. Опита се да заплаче с револвер, натикан в устата.
Диего обичаше тази игра.
— Сетила си се. Добре. А сега аз ще налучкам — каза Диего. — В този щат ли е?
Колби се поколеба, поклати глава.
— Добре. А поне в страната ли е?
— Не.
— В Мексико?
Колби пак поклати глава.
— Канада?
Ново мълчаливо отрицание.
На Диего му беше забавно.
— Поне ми кажи: топло или студено?
Никакъв отговор.
Той дръпна спусъка.
Щрак.
— Студено! Отиде някъде на студено!
— Браво на момичето! Но аз се предавам. Много съм зле по география. Къде точно е Магнъс?
Още едно щракване. Тази игра не беше честна. Макар Колби да нямаше представа къде е патронът, Диего знаеше, че е в последното гнездо. Той играеше по тези правила. Пък и нямаше да е добре ако ѝ пръсне мозъка, преди да му е отговорила.
— Добре! Добре, ще ти кажа! В Швеция е! Не знам къде точно. Сигурно в Стокхолм, това е в Швеция!