Преди смъртта на Агнар, галерията беше най-важното нещо в живота на Ингилейф. Сега обаче тя си даваше сметка че не е трябвало да бъде така.
Галерията бе на път да фалира, защото тя вземаше лоши делови решения. „Крепа“ само влошаваше нещата, но Ингилейф никога не биваше да се захваща с Нордидеа. Сама си беше виновна и сама трябваше да понесе последствията.
Отвън професорът и полицаите се качиха по колите и заминаваха. Ингилейф се почувства като в капан в малката галерия. Взе си чантата, угаси светлините и затвори. Голяма работа, ако загубеше няколко клиента тази сутрин.
Докато вървеше надолу по хълма, в главата ѝ бушуваха най-различни мисли. Скоро стигна до залива и тръгна по алеята за колоездачи, успоредно на брега. Движеше се на изток, към масивните скали на Еся, забулени в облаци. Бризът, който навяваше откъм водата, охлади лицето ѝ. Шумът от трафика в Рейкявик се смеси с крясъците на чайките. Двойка патици плуваха в кръгчета на няколко метра от вулканичната пемза, служеща за вълнолом.
Чувстваше се сама. Майка ѝ бе починала преди няколко месеца, а баща ѝ — когато беше дванайсетгодишна. Сестра ѝ Бирна не можеше да я разбере. Проявяваше съчувствие за минута-две, но бе твърде погълната от собствените си проблеми: хубавата ѝ къща, лошият ѝ брак и шишетата с водка. Бирна никога не се бе интересувала от Сагата за Гаукур, а след смъртта на баща им тя наследи майчината си омраза към семейната легенда. Дори каза на Ингилейф, че не ѝ пука какво ще стане със сагата.
Ингилейф знаеше, че трябва да говори с Петур, но не можеше да се накани. Той ненавиждаше сагата, заради това, което бе сторила с баща им. И все пак, дори Петур смяташе, че продажбата е грешен ход. Ингилейф го бе убедила, че Агнар ще намери купувач и сделката ще се запази в тайна. Чак тогава Петур се бе съгласил. Сега щеше много да ѝ се ядоса. И с право. От него също не можеше да очаква съчувствие.
Сигурно вече бе разбрал за убийството на Агнар от вестниците, но още не ѝ се бе обадил. Слава богу!
Това беше ирония на съдбата. Ингилейф бе твърдо решена да не позволява на сагата да ѝ влияе, както влияеше на всички от семейството. Защото Ингилейф беше нормалната и практичната в рода. Или поне така си мислеше.
Сега горкият Аги бе убит. Тя бе сглупила, като се опита да скрие сагата от полицаите. Този план бе обречен на провал. И дори сега, Ингилейф продължаваше да крие информация от тях.
Погледна в чантата си, където бе мушнала плика, точно преди полицията да дойде за сагата. Другият плик.
Сети се за едрия червенокос детектив с лек американски акцент. Той се опитваше да залови убиеца на Агнар, а Ингилейф разполагаше с информация, която можеше много да му помогне. Вече бе късно да я пази в тайна, полицаите рано или късно щяха да разберат. Предателството бе извършено, грешката бе извършена, а сега беше ред на последиците. Ингилейф не можеше по никакъв начин да върне сагата обратно в сейфа.
Спря пред резиденцията Хьофди — елегантна бяла постройка, където Горбачов и Рейгън се бяха срещали, когато Ингилейф бе на шест години.
Изрови номера на детектива от чантата си и го набра на мобилния си телефон.
Колби изчака пред входа банката да отвори. Нареди се първа пред гишето на касата и изтегли дванайсет хиляди долара в брой. След това отиде в един спортен магазин и си накупи екипировка за къмпинг.
Когато онзи изверг си тръгна от апартамента ѝ, Колби бе прекалено уплашена, за да се разпищи. Ричард не ѝ помогна особено: изтича от банята, мърморейки, че адвокатската му кариера е твърде важна, за да я рискува заради някакви мутри и че Колби трябва да избира приятелите си по-внимателно. Забрави си сакото.
Кофти.
Колби беше доволна, че не каза на мутрата за Исландия. Едва устиска обаче: беше толкова уплашена, че за малко да му каже къде е Магнъс. Възхищаваше се на себе си как ѝ е хрумнало да каже Швеция в последния момент. Магнъс ѝ бе казвал, че колегите му викат „Швед“ и това бе останало в главата ѝ.
Мутрата и повярва, беше сигурна в това.
Надяваше се да мине известно време, преди той и приятелите му да разберат, че са на фалшива следа, и Колби не възнамеряваше да ги чака със скръстени ръце. Със сигурност нямаше да отиде при Магнъс. Но вече възприемаше предупрежденията му сериозно. Нямаше да рискува с кредитни карти, хотели или приятели. Никой нямаше да знае къде е тя.
Колби щеше да изчезне.
От спортния магазин отиде в един супермаркет. След това, с багажник пълен с провизии, Колби се насочи на запад. Планът ѝ беше по някое време да тръгне на север, към Мейн или Ню Хампшир, и да изчезне някъде в гората. Но първо трябваше да свърши едно нещо. Слезе от магистралата и спря в предградието Уелсли. Намери един интернет клуб и си поръча кафе.