Магнъс най-старателно бе отишъл до централата, за да докладва на Балдур за разговора с Ингилейф. Балдур също не вярваше, че пръстенът на Исилдур наистина съществува, но поне разбираше гледната точка на Магнъс, че дори само слухът за такъв пръстен е достатъчна мотивация за Стив Джъб, съвременния Исилдур и Агнар.
Балдур бе изпратил един детектив в Йоркшир да претърси къщата и компютъра на Стив Джъб, макар че британските власти се бавеха с издаването на заповедта за обиск. Отнякъде изведнъж се появи изпечен лондонски криминален адвокат, който започна да отправя най-различни възражения.
Още един признак, че в този случай бяха замесени големи пари.
— Такава музика ли слушаш, Арни? — попита Магнъс.
Арни го изгледа презрително. На Магнъс му олекна. Момчето поне имаше вкус. Самият Магнъс не разбираше много от исландска музика, но напоследък се бе привързал към мелодичните звуци на групата Сигур Рос — нищо общо с тези момчетии.
Песента свърши. Настъпи блажена тишина.
Петур Асгримссон стана от стола в средата на помещението и се приближи към групата.
— Благодаря ви, но няма да стане — каза той.
Петимата млади, руси реге-рапъри нададоха вопъл на недоволство.
— Елате пак догодина. Трябва малко да изчистите звученето — каза Петур. — И сменете барабаниста.
Обърна се към посетителите си и дръпна един стол от дъното на залата. Петур беше висок и жилест, но широкоплещест и имаше високи скули, като на Ингилейф. Гладко обръснатият му череп лъщеше над издълженото му лице. Сивите му интелигентни очи набързо прецениха двамата полицаи.
— Искате да говорим за Агнар Харалдссон, така ли?
— Изненадан ли си? — попита Магнъс.
— Очаквах ви по-рано. — В този коментар се усети нотка на обвинение, че полицаите са прекалено мудни.
— Нямаше да се забавим, ако сестра ти ни беше казала цялата истина още от началото. Или ако ти ни беше потърсил.
Петур повдигна русите си вежди.
— И защо да ви търся?
— Знаеш ли, че Ингилейф се е опитвала да продаде Сагата за Гаукур с помощта на Агнар?
Петур кимна.
— Да, въпреки че аз не исках.
— Срещал ли си се с него?
— Не. Или поне не наскоро. Мисля, че сме се засичали няколко пъти, докато Ингилейф беше негова студентка. Но след това — не. Казах на Ингилейф, че не желая да имам нищо общо с преговорите по продажбата на сагата.
— Но щеше да прибереш част от парите, нали? — попита Арни.
— Да — отговори Петур. Огледа се наоколо из нощния си клуб. — Такива са времената. Банките нищо не дават. И аз, като всички, съм затънал в заеми.
— Само на този клуб ли си собственик? — Намираха се в недрата на „Неон“, на търговската уличка Аустурстрати в центъра на града.
— Не, този ми е третият. Първи беше „Тийм“ на Лаугавегур.
— Съжалявам, не го знам — каза Магнъс. — Отдавна не съм бил в Исландия.
— По акцента познах, че си американец — каза Петур. — Преди няколко години, това беше най-оборотното място в Рейкявик. Поживях малко в Лондон, запознах се с музиканти… научих занаята, както се казва. Но когато Рейкявик започна да се превръща в Ибиса на Севера, реших, че е по-добре да се върна тук. „Тийм“ беше просто кафене, но аз успях да сместя и дансинг вътре и извадих късмет. „Тийм“ се превърна в най-популярното заведение в града и понеже беше малко, хората се редяха отпред на опашка. Няма по-щастлив човек от едно седемнайсетгодишно момиче с голо пъпче, което мръзне в три сутринта на снега пред клуба.
— Какво стана с „Тийм“?
— Още работи, но вече не е номер едно. И понеже очаквах да стане така, отворих „Сохо“, а сега и „Неон“. — Петур се усмихна. — Рейкявик непрестанно се променя. Ако не мислиш един ход напред, някой ще те смачка.
Петур излъчваше увереност. Него никой нямаше да смачка.
— Чел ли си Сагата за Гаукур? — попита Магнъс.
— Дали съм я чел!? Че аз я знаех наизуст! Поне до едно време.
— Сестра ти каза, че не проявяваш интерес.
Петур се усмихна.
— Вече не. Но като малък… За баща ми и дядо ми, това беше мания. Аз я наследих от тях. Вие четохте ли я?
Магнъс и Арни кимнаха.
— Обожавах дядо си. Обичах историите за Исилдур, Гаукур и Асгримур, които ми разказваше, когато бях малък. Той ме подготвяше за пазител на сагата, пазител на тайната. Но аз не се интересувах само от Сагата за Гаукур, а и от всички останали.
— Знаеш ли, че дядо ти е намерил пръстена? — попита Магнъс.