— Мама се омъжи повторно. За един пропит задник на име Сигурстейн. Аз не съм го виждал. Тогава бях в Лондон.
— Развели ли са се?
— Не. Той се напил в Рейкявик. Паднал от вълнолома и се пребил. Доколкото знам, никой не е тъгувал за него. Само мама не успя да го преживее.
Магнъс кимна.
— Не ѝ е било леко. На вас също.
Петур сви рамене.
— Аз просто избягах от всичко това. А Ингилейф остана да помогне. Както винаги.
— А другата ти сестра? Бирна?
Петур поклати глава.
— На нея не може да се разчита.
— Благодаря, Петур — каза Магнъс и се изправи. — Един последен въпрос: къде беше в нощта на убийството?
В първия момент Петур сякаш се сепна от този въпрос, но после се усмихна.
— Предполагам, че си длъжен да ме питаш, нали?
Магнъс не отговори.
— Кой ден беше това?
— Четвъртък, двайсет и трети. Първият ден на лятото.
— Клубовете бяха пълни. Цяла вечер кръстосвах между тях. А сега, ще ме извините, но трябва да послушам малко музика. Дано поне тези да могат да свирят.
Глава 19
Арни караше Магнъс към къщата на Бирна Асгримсдотир в Гардабаер — едно предградие на Рейкявик.
Главоболът на Магнъс се влошаваше.
— Провери алибито на Петур, Арни — каза той.
— Той заподозрян ли е? — попита Арни изненадан.
— Всички са заподозрени — отговори Магнъс.
— Нали уж беше сигурен, че Стив Джъб е убил Агнар?
— Просто го направи! — озъби му се Магнъс.
Пътуваха през сивите предградия.
— Между другото, получих отговор от австралийския експерт по елфски, — каза Арни. — Сетил се е какво означава „kallisarvoinen“.
— Какво?
— На финландски е. Явно Толкин е харесвал този език, намирал го е за интересен. Много от думите в Куеня са взети от финландския, както и част от граматиката. Нашият човек се сетил, че Джъб и Исилдур най-вероятно използват думи на финландски, когато те нямат съответствие на Куеня. Проверил думата „kallisarvoinen“ във финландски речник.
— И?
— Означава „безценен“.
— Безценен? Така Ам-гъл нарича пръстена във „Властелинът“.
— Да.
Магнъс си спомни съобщението от Стив Джъб. Видях се с Агнар. Kallisarvoinen е у него.
— Значи Стив Джъб е мислел, че пръстенът е бил у Агнар — каза той. — Затова са били петте милиона долара.
— Не намерихме стар пръстен сред нещата на Агнар — каза Арни.
— Може Стив Джъб да го е взел, след като го е убил.
— И какво е направил с него? В хотелската му стая го нямаше.
— Скрил го е.
— Къде?
Магнъс въздъхна.
— Бог знае къде. Може и да го е изпратил на Исилдур в Калифорния. Никой в пощата не си спомня Джъб да е изпращал колет, но може просто да е сложил пръстена в пощенски плик и да го е пуснал в някоя кутия.
— Но Джъб е изпратил съобщението, след като се е върнал от срещата с Агнар. Това означава, че пръстенът още е бил у Агнар, или поне Джъб така е мислел.
Арни имаше право.
— Наистина ли смяташ, че Агнар е намерил пръстена? — попита той? — Той е научил за него чак в неделя. Имейлът е изпратен във вторник. Някои хора цял живот търсят пръстена и пак не го намират. Освен да е бил фалшификат?
— Това също не може да се уреди набързо. Дори е още по-трудно. Да фалшифицираш пръстен на хиляда години не е лесна работа. А и бас държа, че Исилдур не е извадил петте милиона, без да провери покупката.
— Е какво? Да не искаш да кажеш, че пръстенът е истински!? — каза Арни. — Че пръстенът, който Гаукур е взел от Исилдур, е оцелял?
— Не, разбира се! — отговори раздразнено Магнъс. От друга страна, както сам бе отбелязал, пръстенът не можеше да е фалшив. Може да е бил стар фалшификат, правен от дядото на Ингилейф, защо не? Търпение му е майката. Всичко щеше да се изясни рано или късно.
След като Магнъс го скастри, Арни помълча известно време.
— И сега какво? — попита той.
— Кажи на Балдур. Помисли къде може да го е скрил. Виж дали не сме пропуснали някой детайл. — Магнъс погледна гневно към Арни. — Защо не ми каза по-рано!?
— Получих отговора чак тази сутрин.
— Можеше да ми кажеш още в участъка.
— Съжалявам.
Магнъс се извърна и се загледа през прозореца в сивите сгради. Бяха му дали пълен идиот за помощник. А и главата не спираше да го цепи.
Бирна Асгримсдотир живееше в бетонна постройка с яркочервен ламаринен покрив в един от новите квартали. Всяка къща си имаше собствена лехичка, оптимистично засадена с млади дръвчета. Пред входовете бяха паркирани различни скъпи джипове. Богат квартал. Комфортен. И бездушен.
Бирна беше по-закръглена и по-възрастна от Ингилейф. Имаше големи сини очи и нацупени устни. Би могла да бъде привлекателна, ако в излъчването ѝ нямаше нещо отпуснато и мърляво. Две бръчки се спускаха надолу от ъгълчетата на устата ѝ. Беше облечена в тесни до пръсване дънки и ярко оранжева блузка.