Когато видя Магнъс, тя се усмихна. Очите ѝ бавно обходиха тялото му, преди да стигнат до лицето.
— Здрасти — каза тя.
— Здравей — отговори Магнъс, смутен от погледа ѝ. — Ние сме от полицията. Искаме да ти зададем няколко въпроса във връзка с убийството на професор Агнар Харалдссон.
— Чудесно — каза Бирна. — Влезте. Нещо за пиене?
— Само кафе — каза Магнъс.
— И за мен — обади се Арни с малко по-басов глас: жената определено имаше присъствие.
Седнаха в хола, докато им донесат кафето. Мебелите бяха нови и безлични, а като господар на стаята се мъдреше огромен телевизор, по който вървеше някакво дневно американско предаване на английски, което Магнъс май бе гледал. Сателитна телевизия.
По стените на хола бяха набодени снимки. Повечето бяха на руса, осемнайсетгодишна красавица по бански, с най-различни шарфове. Бирна. Младата Бирна. Имаше и две снимки на изискан чернокос млад мъж в пилотска униформа.
Бирна се върна с кафето.
— Съжалявам. Съмнявам се, че ще ви бъда от полза, но ще опитам.
— Познаваш ли Агнар?
— Не, не съм го виждала. Явно сте разбрали за семейната сага.
— Разбрахме, да.
— Ингилейф се занимаваше с преговорите по сделката. Пита ме дали имам нещо против да продаде сагата и аз ѝ казах, че изобщо не ми дреме.
— Каза ли ти докъде са стигнали преговорите?
— Не. Всъщност, оттогава не съм говорила с нея.
— Каза ли нещо за някакъв пръстен?
Бирна се изсмя.
— Пръстенът на Исилдур ли!?
— Изглежда дядо ви го е намерил преди шейсет години и отново го е скрил. Агнар сигурно също е стигнал до пръстена наскоро, или поне така е твърдял.
— Не се излагай! — каза Бирна. — Ако изобщо е имало такъв пръстен, той е изгубен преди векове. Виж сега — тя се наведе към Магнъс. Той усети мириса на алкохол в дъха ѝ и едва успя да не се отдръпне. — Пръстенът и сагата не водят до нищо добро. А и всичко това са пълни глупости. Аз не вярвам в такива измишльотини. Ингилейф трябваше да продаде проклетата сага, особено ако можеше да го направи тайно.
— Близки ли сте с Ингилейф?
Бирна се облегна назад.
— Добър въпрос. Едно време бяхме. Много. След смъртта на татко, майка ни се омъжи повторно и аз си имах неприятности с пастрока ни. Ингилейф много ми помогна, нищо че е с две години по-малка от мен. Направо ме спаси. Но след това всяка от нас хвана своя път. Аз се омъжих за един скапаняк, а тя се занимава с дизайнерски работи.
— Какви неприятности имаше с пастрока си?
Бирна отново погледна Магнъс, този път в очите, сякаш искаше да прецени дали може да му се довери.
— Това свързано ли е с разследването?
Магнъс сви рамене.
— Може би. Не мога да знам, преди да ми разкажеш.
Бирна извади пакет цигари, предложи на Магнъс и Арни, и запали.
— Когато татко умря, аз бях на четиринайсет години. Красавица — тя кимна към снимките на стената. — Майка ми си втълпи, че ще ме прави Мис Исландия. Вманиачи се на тази тема. Толкова, колкото татко със сагата. Може би това е бил нейният начин да приеме смъртта му, да се разсее. Естествено, не успя. — Бирна се усмихна. — Най-голямото ми постижение беше трето място, но с мама се трудихме много. Някъде по това време, тя се омъжи за Сигурстейн — продавач на коли от Селфос. От самото начало ми стана ясно, че Сигурстейн ми е хвърлил око. Само месец след сватбата, той… — дръпна силно от цигарата. — Ами, той направо си ме изнасили. Тогава не ми се стори така, но това си беше изнасилване. Искаше да прави секс с мен. Аз се страхувах. После се случи. Много пъти…
— Ингилейф разбра, хвана ни на калъп, и направо побесня. Нахвърли се срещу него с една счупена бутилка, но в крайна сметка се поряза тя. Забелязал ли си, че има белег на веждата? И на бузата?
Магнъс кимна.
— Е, такъв беше Сигурстейн. Ингилейф каза на мама, но тя не ѝ повярва. Стана страхотен скандал. Изгониха Ингилейф от къщата, а аз бях прекалено уплашена, за да кажа каквото и да било. Три месеца по-късно, Сигурстейн отиде на командировка в Рейкявик и се преби на пристанището. Толкова ми олекна!
— А как реагира майка ти?
— Напълно се побърка. Дори стигна дотам да обвини Ингилейф, че го е убила, което беше просто тъпо. Тогава ѝ казах какво точно ми е направил Сигурстейн и тя най-накрая повярва. — Бирна беше забила поглед напред, големите ѝ сини очи дори не мигваха. — Тази история напълно ни разби семейството.
— Предполагам — каза Магнъс.