— Някой друг е пренесъл Агнар — каза Балдур. — След като Стив Джъб си е тръгнал. Както и най-вероятно някой друг го е убил.
— Открихте ли някакви следи близо до езерото?
Балдур поклати глава.
— Нищо, което да ни свърши работа. През нощта беше валяло. Дъждът е заличил всичко. Пък и децата, баща им, медиците и полицаите от Селфос са оставили следи навсякъде.
— Значи е имал съучастник — каза Магнъс.
— Кой например? — засече го Балдур.
— Исилдур. Онзи, Лорънс Фелдман — Магнъс на момента съжали, че е казал това.
Балдур веднага забеляза грешката.
— Ти си се свързал с Исилдур два дни по-късно, а той ти е отговорил от компютъра си в Калифорния.
— Съучастникът е бил исландец. Тук също има почитатели на „Властелинът на пръстените“.
— Стив Джъб е говорил само с един исландски номер от мобилния си телефон — този на Агнар. Знаем, че Джъб не е напускал хотела от пристигането си в Рейкявик сутринта до разходката до езерото Тингвелир следобед. Никой в хотела не е забелязал да е имал посетители.
— Може някой да е отишъл право в стаята му, без да минава през рецепцията.
Балдур само повдигна вежди.
— Не ми казвай, че ще го пуснеш! — каза Магнъс.
— Не още. И не го изключвам от списъка със заподозрените. Но трябва да разширим спектъра на това разследване, да се замислим за нефантастичните обстоятелства. — Балдур започна да ги изброява на пръсти. — През седмиците преди смъртта си, Агнар се е виждал с настоящата си любовница, както и с бившата. Жена му е била бясна, задето ѝ изневерява. Имал е големи парични проблеми. Купувал си е дрога. Може би е имал и борчове, за които не знаем? Може би е дължал пари на дилъра си? През онази вечер в къщата е дошъл и друг човек. Трябва да разберем кой.
— Значи е чисто съвпадение, че точно по това време Агнар е водел преговори с Джъб и Исилдур, така ли?
— Защо не? — отвърна Балдур. — Виж, няма да отписваме сделката за сагата като възможен мотив. Ако искаш, ти се заеми с нея. Но има и много други неща, които колегите ти трябва да проверят.
— Сигурен съм, че ако отида в Калифорния, ще накарам Исилдур да…
— Не! — отсече Балдур.
Няколко часови зони на запад, в Северна Калифорния, слънцето изгряваше над горите на област Тринити. Исилдур погледна от кабинета си към долинката, водеща до водопада отсреща. Сутрешната светлина блещукаше по измитата от дъжда растителност. В градинката стояха статуи в реален размер на Гандалф, Леголас и Елронд — бронзови скулптури, които бе поръчал на солена цена от един артист в Сан Франсиско.
Имотът беше много красив. Беше го купил преди година с част от парите от продажбата на акциите си в 4Portal. Търсеше скришно място в гората, където да се съсредоточи върху работата си и намери най-подходящото възможно: планини от три страни и малко, виещо се пътче от четвъртата, което минаваше през гората и стигаше до най-близкото градче, на петнайсетина километра от имота.
Тук той можеше да мисли.
Естествено, кръсти имението Ломидол, като мястото, където Задругата на пръстена се подслонява. Помнеше как на седемнайсет години за първи път прочете за Ломидол и си го представи ясно: място, обградено от гори, планини и реки, мирно и спокойно.
Това беше мястото.
Работеше по два проекта. Единият, който отнемаше голяма част от времето му, беше опит да координира съставянето на онлайн речник на два от толкиновите елфски езици: Куеня и Синдарин. Проектът се оказа много по-затормозяващ, отколкото очакваше. Толкин не бе задал конкретни граматически правила и имаше много различни интерпретации на двата езика. Исилдур знаеше само едно: целият смисъл на този речник беше той да бъде достатъчно гъвкав, за да обхване диалектите, които се бяха появили с течение на годините. Проблемът беше, че сътрудниците му не бяха с подобна настройка.
Беше се стигнало до злъчни забележки и обиди. Исилдур се надяваше, че като основен спонсор, той ще има последната дума. Оказа се, че Исилдур наистина е обединяваща фигура — всички го мразеха заедно.
Другият му проект беше свързан с намирането на Сагата за Гаукур. Бе разбрал за нея преди няколко години, от един форум в интернет. Исилдур събра под крилото си един датски учен, който откри препратки към изгубената сага в едно писмо от осемнайсети век, и Гимли — англичанин, чийто дядо бе учил в Лийдс при Толкин. Подробностите бяха изнервящо неясни, но Исилдур беше готов да похарчи много пари, за да стигне до истината.
С всичко това, той се занимаваше от компютъра си в Ломидол.
Никога не бе пътувал зад граница. Беше роден в Ню Джърси и като малък прекарваше ваканциите си на тамошния бряг. Бе завършил електротехника в Станфорд, Калифорния, и бе направил кариера в Силиконовата долина. Исилдур беше талантлив програмист, интуитивен, съсредоточен и контактен. 4Portal беше втората му фирма и разработваше програми за рекламни портали в мобилната мрежа. Беше възхитително успешна и шестте процента, които Исилдур притежаваше от нея, се превърнаха в много милиони, когато той и по-практично настроените му партньори решиха да продадат дяловете си.