Планът беше да остане около година в Ломидол, а после да опита нещо ново в Силиконовата долина.
Но след като се добереше до Сагата за Гаукур. И пръстена.
Последните няколко седмици бяха поредица от очаквания и разочарования. Първо пристигна съобщението от Агнар, че е намерил сагата. Две седмици по-късно беше открил и пръстена на Исилдур. После Гимли развълнуван му докладва, че сагата май наистина е автентична и е за продан. Но накрая всичко се бе развалило.
Агнар бе мъртъв, Гимли бе в затвора, а сагата — в полицията.
Пръстенът бе скрит някъде там, в Исландия, но нямаше как да разбере къде.
Исилдур направи каквото можа от Ломидол. Намери най-добрия адвокат за Гимли. Но вече му ставаше ясно, че ако иска да намери пръстена, ще трябва лично да отиде в Исландия.
Имаше паспорт — беше го поръчал преди една екскурзия до Нова Зеландия, където беше сниман „Властелинът“. Отказа се от екскурзията в последния момент, достраша го. Беше стигнал чак до летището, но така и не се качи на самолета.
Трябваше да преодолее този страх.
Обърна се към монитора и отвори сайта на една туристическа агенция.
Магнъс прекара остатъка от деня, разпитвайки полицаите, които бяха претърсили вилата на Агнар и хотелската стая на Стив Джъб. Не бяха забелязали никакъв пръстен.
Отиде да се види с Линда, жената на Агнар, в къщата ѝ в Селтярнарнес. Тя изтърпя присъствието му със зле прикрито раздразнение. Беше висока и слаба, с руса коса и изопнато лице. Грижеше се за бебе и проходилче — не ѝ беше лесно.
Беше много ядосана. На мъжа си, на полицаите, на банката, на адвокатите, на вратата на хладилника, която все не се затваряше, на счупения прозорец, който Агнар така и не сменил… Беше ядосана на огромната дупка, появила се в живота ѝ.
Магнъс ѝ съчувстваше, на нея и на двете ѝ деца. Независимо от греховете на Агнар, той не заслужаваше да умре.
Още едно семейство, покосено от убийство. Магнъс бе виждал много такива през кариерата си. И правеше всичко възможно да помогне на всяко едно.
Тя естествено не беше виждала никакъв шибан пръстен. Той претърси къщата за възможни скривалища, но нищо не откри. В осем си тръгна и взе автобус обратно към центъра на Рейкявик. Още не му бяха отпуснали служебна кола, а с Арни вече се бяха разделили.
Разговорът с Балдур го бе разклатил. Магнъс разбираше гледната му точка, в това беше проблемът. Но не можеше да си представи как Стив Джъб е успял да убие Агнар и да се отърве от трупа му, без да си оцапа обувките.
Магнъс не искаше да приеме, че Джъб е отишъл във вилата на Агнар да обсъждат тайна сделка за милиони и че след това, някой друг е убил Агнар по различни причини.
Интуицията му подсказваше, че в това няма смисъл. Подобно на Балдур, Магнъс също вярваше на интуицията си.
Отби се в магазина срещу голямата църква и си купи тайландско къри за вкъщи. Когато се прибра в дома на Катрин го сложи в микровълновата.
— Как си?
Магнъс се обърна и видя стопанката да се приближава към хладилника. Говореше му на английски. Извади си едно кисело млекце и го отвори.
— Горе-долу.
— Тежка вечер снощи, а?
— Благодаря ти, че ме сложи да си легна — каза Магнъс. И беше искрен, макар да се чувстваше неудобно от тази тема. Стигаше му толкова унижение за един ден.
— Няма проблем — усмихна се Катрин. — Много беше сладък. Точно преди да заспиш ми се усмихна и каза: „Арестувам те!“. И после откърти.
— Стига бе…
— Не се притеснявай. Може да ти се наложи да ми върнеш услугата.
Тя се облегна на хладилника с млекцето си. По лицето ѝ имаше по-малко обеци, отколкото когато Магнъс я видя за първи път. Бе облечена в черни джинси и тениска с рисунка на вълчи челюсти. Микровълновата печка изпиука и Магнъс извади вечерята си, пресипа я в една чиния и започна да яде.
— Обикновено не се напивам чак толкова.
— Аз нямам нищо против. Само внимавай къде повръщаш. И после си чисти.
Магнъс направи кисела физиономия.
— Добре. Обещавам.
Катрин се вгледа в него.
— Ти наистина ли си полицай?
— В интерес на истината — да.
— И какво правиш в Исландия?
— Помагам.