Катрин хапна още малко мляко.
— Въпросът е, че не обичам брат ми да ме шпионира.
— Нормално — каза Магнъс. — Не се притеснявай, аз не съм редовен служител на исландската полиция. На никого няма да кажа какво правиш.
— Добре — отговори Катрин. — Вчера те видях да влизаш в галерията на Ингилейф.
— Познаваш ли я?
— Бегло. Тя да не е заподозрян?
— Не мога да ти отговоря.
— Извинявай, много съм любопитна — размаха лъжичката. — Сетих се! За убийството на Агнар, нали?
— Наистина нямам право да говоря за това — каза Магнъс.
— Значи да! Една моя приятелка ходеше с него, докато беше студентка. Онзи ден го видях в едно кафе. Кафе „Париж“. Говореше с Томас Хаконарссон.
— Кой е той? — попита Магнъс.
— Той има телевизионно шоу — „Острие“. Прави политиците на дреб. Много е смешен.
За момент продължиха мълчаливо да се хранят. Магнъс знаеше, че трябва да запише това име, но беше толкова грохнал, че го домързя.
— Какво мислиш за нея? — попита той.
Катрин остави млякото и си наля портокалов сок. Магнъс забеляза капчица мляко върху обецата на устната ѝ.
— Ингилейф ли? Тя е точна. Но брат и е тъпо копеле.
— Защо? Какво?
— Вече не ме пуска да пея в клубовете му, това! — каза ядно Катрин. — А той държи най-добрите клубове в града. Не е честно!
— Защо не те пуска?
— Не знам. Някои мои парчета много се харчеха, но понеже съм пропуснала да се явя веднъж-дваж, и ето!
— Аха. — След срещата му с Петур, Магнъс не се учуди, че е наказал така певица, на която не може да разчита.
— Тя обаче ми харесва.
— Ингилейф ли?
— Да. — Катрин запали цигара и седна срещу него. — Дори съм си купувала неща от галерията. Онази ваза, например — тя посочи към малка вазичка от вито стъкло с мръсна дървена лъжица в нея. — Струваше майка си и баща си, но ми харесва.
— Смяташ ли, че Ингилейф е честна? — попита Магнъс.
— Това полицейски въпрос ли е?
Магнъс сви рамене.
— Да, честна е. Хората я харесват. Защо? Какво е направила?
— Нищо — каза Магнъс. — Познаваш ли Ларус Торвалдссон?
— Художникът? Да, знам го. Той също е приятел на Ингилейф.
— Добър приятел ли?
— Нищо сериозно. Ларус се среща с много момичета. С него винаги ти е спокойно, ако ме разбираш. Без драми.
— Мисля, че разбирам — каза Магнъс. Беше напълно ясно, че Катрин се познава с Ларус по същия начин, както и Ингилейф.
Катрин го изгледа внимателно.
— Ти като ченге ли питаш, или имаш някакъв друг интерес?
Магнъс остави вилицата и разтърка очи.
— Не знам вече. — Взе чинията си, изплакна я на мивката и я остави в съдомиялната. — Трябва да се наспя. Ще си лягам.
Глава 21
Балдур изглеждаше сякаш е получил нов прилив на енергия, докато раздаваше задачи на детективите си по време на сутрешното събрание. Разказа им какво са открили лаборантите по обувките на Стив Джъб и ги призова да разширят спектъра на разследването. Да разпитат всички замесени още веднъж. Да разпитат и нови хора — всички, които може да са видели някой да отива при Агнар: студентите му, приятелите му, приятелите на жена му, съседите, всички.
Поговориха с Ранвейг относно документите, които трябваше да изпратят на британската полиция, за да получат разрешение за обиск на къщата и компютъра на Стив Джъб. Детективът, когото Балдур изпрати в Йоркшир, бе говорил със съседите на Джъб. Джъб бил самотник и често пътувал с камиона си. Всички знаели, че е горещ почитател на „Властелинът на пръстените“. Бивша негова приятелка, понастоящем омъжена за друг, го определила като интелигентен човек, маниак, но не и агресивен. Това не беше от полза за разследването.
През цялото време, Балдур не погледна към Магнъс нито веднъж.
След края на съвещанието той повика Магнъс в кабинета си и затръшна вратата зад него.
— Не обичам да ме заобикалят!
— Какво искаш да кажеш?
— Не ми харесва, че си отишъл при Комисаря зад гърба ми и си го убеждавал да изпрати някого до Калифорния.
— Той поиска мнението ми и аз му го дадох — каза Магнъс.
— Това е най-неподходящият момент да отклоняваме ресурси от основния поток на разследването.
— Кога заминавам? — попита Магнъс.
Балдур поклати глава.
— Ти няма да ходиш. Арни вече пътува, тръгна снощи.
— Арни!? Сам ли!?
— Да. Не мога да си позволя да командировам повече детективи.
— Ами аз?
— О, ти си ни прекалено ценен — каза Балдур с подчертана ирония. — Освен това Арни е завършил в щатите и говори английски добре.
— А аз какво да правя?
— Ти търси пръстена — каза Балдур със злобна усмивка. — Това ще ти запълни времето.