Сега, покрай смъртта на Агнар, се повдигаха всякакви въпроси, а никой не питаше нищо, когато баща ѝ умря. В Исландия хората често намираха смъртта си в снежни виелици, това беше част от местния бит.
Може би трябваше да се зададат повече въпроси, след като баща ѝ умря. Може би и сега въпросите не бяха достатъчно.
— Здрасти, Инга!
Другите клиенти на заведението се извърнаха да видят източника на този поздрав, но само за малко, след което продължиха с разговорите и четивата си. Исландците се гордееха със способността си да не се натрапват на известни личности на обществени места. Разбира се, имаше само една наистина голяма исландска звезда и това беше Бьорк, но жителите на Рейкявик я оставяха да си живее спокойно.
— Томас! Радвам се да те видя! — Ингилейф се изправи и го целуна по бузата.
— Сега идвам — каза мъжът. — Само да си взема едно кафе. Ти искаш ли?
Ингилейф поклати глава и Томас си поръча двойно еспресо от бара.
Чертите му бяха добре познати на Ингилейф: кръглите очила, конските зъби, месестите бузи и оредяващата миша косица, вчесана назад. Това отчасти се дължеше на факта, че го вижда всяка седмица по телевизията, но също и на детските години, които бяха прекарали заедно.
Той се върна при нея на масата.
— Как е животът? — попита той. — Онзи ден ходих до твоята галерия. Не те заварих, но пък разгледах нещата вътре. Много са хубави. Сигурно се продават като топъл хляб.
— Това да — каза Ингилейф.
— Но…? — Томас долови колебанието в гласа ѝ. Беше много схватлив.
— Проблемът е, че най-големият ни клиент фалира миналия месец и ни дължи много пари.
— А в банката не искат да помогнат?
— Точно така. Допреди две години ни засипваха с пари, а сега не могат да си ги избият достатъчно бързо. Отпуснаха ни заем в евро, който става все по-голям.
— Ами, желая ти успех — каза Томас. — Сигурен съм, че ще се оправиш.
— Благодаря — усмихна се Ингилейф. — А ти как си? Шоуто май добре върви. Много ми хареса как прецака британския посланик миналата седмица.
Томас се усмихна широко, а бузите му се издуха като на катерица.
— Сам си го изпроси. Позоваваше се на антитерористични закони, за да завземе най-голямата банка в Исландия. Това си е чист тормоз! Ще им хареса ли на британците, ако американците постъпят така с тях?
— Миналата седмица гледах и за онзи банкер, който сам си изплатил бонус от четири милиона долара, три месеца преди банката му да фалира.
— Той поне прояви достатъчно благоприличие да се върне в Исландия и да си поеме отговорността — каза Томас. — Проблемът е, че за известно време в шоуто ми няма да се появяват банкери, както и посланици. Длъжен съм да вървя по тънка линия: да проявявам неуважение към госта за радост на зрителите, но и да не бъде толкова агресивен, че гостите ми да се подплашат.
Томас пийна от кафето си. Славата му прилягаше, реши Ингилейф. Винаги го бе харесвала. Той имаше страхотно чувство за хумор, но като малък беше много стеснителен и неуверен. Сега беше знаменитост и част от тази стеснителност бе изчезнала. Но не цялата. И това му придаваше чар.
— Чу ли за Агнар Харалдссон? — попита Томас и я погледна сериозно през очилата си.
— Да — отговори простичко тя.
— Вие с него имахте някаква закачка май?
— Имахме — призна Ингилейф. — Голяма грешка. Всъщност не беше толкова голяма, но все пак си е грешка.
— Сигурно си потресена от смъртта му. Аз се потресох, при положение, че дори не го познавах.
— Да — каза Ингилейф приглушено.
— Полицията свърза ли се с теб?
— Защо да го правят? — попита Ингилейф и усети как се изчервява.
— Това е голямо разследване. Разпитали са те, нали?
Ингилейф кимна.
— Докъде са стигнали? Арестували ли са някого?
— Да, един англичанин. Подозират, че е бил замесен в някаква тъмна сделка с Агнар. Но май нямат достатъчно доказателства.
— Беше ли го виждала наскоро?
Ингилейф отново кимна. Когато видя повдигнатите вежди на Томас, реши да поясни:
— Не, не е това. Той е семеен, а е и голям женкар. Не е по моя вкус.
— Радвам се — каза Томас. — Не е заслужавал жена като теб.
— О, много си мил — каза Ингилейф с престорена учтивост.
— И за какво си говорихте с него?
За момент Ингилейф се замисли дали да не разкаже на Томас за сагата. И без това всички щеше да се разчуе рано или късно, пък и Томас й беше стар приятел. Но само за момент.