— Сега ли пристигаш?
— Проследили сте ме от летището — каза Фелдман. — Сигурно сте предполагали, че ще отседна в хотел Борг.
Магнъс само изсумтя. Фелдман беше прав — трябваше да се досетят, че Исилдур ще се появи в Исландия рано или късно. Трябваше да държат летището под око. А и хотел Борг беше най-логичното място, където Исилдур би отседнал. Но Магнъс реши да не обяснява на Фелдман, че го е открил по чиста случайност.
Сети се за Арни, който в момента летеше над Средния Запад на път за Калифорния. Едва се сдържа да не се усмихне.
— Ще ми трябва ли адвокат? — попита Фелдман.
— Добър въпрос — каза Магнъс. — Много си загазил, това е ясно. И ако бяхме в щатите, бих те посъветвал да си наемеш адвокат, но тук — не знам.
— Как така?
— Тук могат да те затворят за три седмици, ако си заподозрян. Както се случи със Стив Джъб. Той е в строгоохранявания затвор в Литла Хрун. Ако не ни сътрудничиш, и теб мога да те изпратя там. Ще те обвиним в съучастничество в убийство.
Фелдман само примигна.
— Исландските пандизи са кофти работа. Пълни са с огромни, руси, здрави викинги. Няма страшно, те ще те харесат. Те си падат по миньончета. — Фелдман неспокойно се намести върху леглото. — Много от тях са овчари, по цял живот висят сами на някой баир със стадото. И нарушават закона: изнасилване, кръвосмешение, неприлични действия с тревопасни, такива работи. После ги хващат и ги пращат в затвора. А там няма нито жени, нито овце. И какво правят огромните руси викинги тогава? — Магнъс се усмихна. — Забавляват се с такива като теб.
За момент Магнъс си помисли, че е прекалил, но Фелдман явно му вярваше. Той беше уморен, объркан и в чужда страна.
Магнъс разбира се нямаше никаква представа какви са условията в Литла Хрун. Доколкото познаваше исландските порядки, по-скоро подозираше, че вечер надзирателите сервират на затворниците горещ шоколад и им дават топли чехли, докато гледат сапунки по телевизията и плетат вълнени шалове.
— Значи ако отговоря на въпросите ви, ще ми обещаете да не ме изпращате там?
Магнъс погледна Исилдур право в очите.
— Зависи какво ще ми кажеш.
Фелдман преглътна.
— Нямам нищо общо с убийството на Агнар. Според мен, и Гимли е невинен.
— Добре. Да започнем от началото. Разкажи ми за пръстена на Гаукур.
— Аз го наричам пръстенът на Исилдур — каза Фелдман. — Промених си псевдонима в интернет, когато чух за тази история.
— Как се наричаше преди? — попита Магнъс.
— Елронд, господарят на Ломидол.
— Добре. Разкажи ми за пръстена на Исилдур.
— За пръв път чух за него преди три години. Един датчанин, Йенс Педерсен, се появи отнякъде в един форум и каза, че е намерил писмо от един поет, който бил стар приятел на Арни Магнуссон в Копенхаген. Поетът бил чел Сагата за Гаукур. На две места се споменава пътуването на Исилдур към Хекла, където трябвало да хвърли пръстена…
— Този датчанин беше учен, пишеше труд за въпросния поет. Включи се във форума, за да провери дали има някаква връзка между Сагата за Гаукур и „Властелинът на пръстените“. Ние разбира се направо се побъркахме, а той не разбра за какво е цялата врява. Опитах се да се свържа с него и да му предложа пари, за да продължи изследването си върху сагата. Първоначално май го изкуших — каза, че е обменил кореспонденция с един професор по исландски от Исландския университет на име Агнар Харалдссон, който му дал малко информация за Гаукур и изгубената му сага. Но после се покри. — Фелдман въздъхна. — Май ме помисли за някакъв откаченяк.
Магнъс се въздържа от коментар.
— Говорил ли си с него наскоро?
Фелдман поклати глава.
— Не, но знам къде е.
Магнъс повдигна вежди.
Фелдман обясни:
— След като защити докторат, започна да преподава история в една гимназия в Дания. Поддържам връзка с един от учениците му.
— С гимназист!? Че той на колко е години?
— На седемнайсет, мисля. Но е голям фен на „Властелинът“.
Имаше нещо много зловещо в това, че Лорънс Фелдман е вербувал някакъв датски ученик по интернет, за да шпионира от негово име. Всъщност, имаше нещо много зловещо в самия Лорънс Фелдман.
— А каква роля играе Стив Джъб във всичко това? — попита Магнъс.
— Гимли ли? Запознахме се в същия форум. Спомена за някаква история, която му разказал дядо му. Той бил студент в университета в Лийдс през двайсетте години. Преподавал му Толкин, който по това време бил професор там. Една вечер дядото на Гимли, един негов колега от Исландия и Толкин седнали да пият бира. Исландецът се понапил и започнал да разказва на Толкин за Сагата за Гаукур, за пръстена на Андвари, намерен от викинг на име Исилдур и за това как Исилдур трябвало да го хвърли в недрата на Хекла. Явно и дядото на Гимли, и Толкин много се впечатлили от този разказ…