Kadeto tegne mrak

— Трийсет години по-късно, когато прочел „Властелинът на пръстените“, дядото бил изумен от приликите между двете истории.

— Записал ли е поне част от историята?

— Не. Разказал я на Гимли, когато той прочел „Хобитът“. Гимли много я харесал и заради нея станал такъв фен на „Властелинът“. Аз събрах информация за дядото. Казвал се е Артър Джъб и е бил студент в Лийдс през двайсетте години на миналия век. По това време Толкин е преподавал там. Той основал Клуба на викингите, в който предимно се леела бира и се пеели песни. Но в публикуваната кореспонденция на Толкин не се споменава нищо за сагата. Видяхте ли двете писма до Хьогни Исилдссон?

— Да.

— Тогава знаете защо. Толкин е обещал да пази семейната сага в тайна.

Магнъс кимна.

— И така с Гимли станахме тандем. Аз не обичам да пътувам. В интерес на истината, това ми е първото излизане от Щатите. Гимли е умен човек, освен това е шофьор и постоянно пътува с камиона си. Разбрахме се: парите от мен, а ходенето от него. Така щяхме да намерим Сагата за Гаукур…

— Дядото на Гимли не му беше казал името на исландския студент, така че Гимли се насочи първо към Лийдс да разбере кой е бил той. Обаче не успя.

— В университета не пазят ли архиви?

— Изгорели са при бомбардировка през Втората световна война. После Гимли отиде в Исландия. Срещна се с професор Харалдссон, който проявил интерес, но не могъл да помогне кой знае колко. Бяхме стигнали до задънена улица. Но преди около месец, професор Харалдссон се свърза с Гимли. Бивша студентка на професора му се обадила и казала, че иска да продаде Сагата за Гаукур. Можете да си представите колко се развълнувахме с Гимли. Но трябваше да изчакаме, докато професорът я преведе на английски.

— Колко пари ви поиска?

— Само два милиона долара, но с уговорката, че сагата ще се пази в тайна. На мен тази идея ми допадна. И така, насрочихме пътуването на Гимли до Исландия, където щеше да се срещне с Харалдссон. Видели се във вилата на професора на езерото Тингвелир и там Гимли прочел сагата. Но понеже не успели да се договорят за крайната цена, а и професорът не носел оригинала, Гимли се върнал в хотела.

— Откъдето ти е изпратил съобщение?

— Точно така. Аз му се обадих и измислихме стратегия за преговорите по сделката. На другия ден Гимли трябваше да се срещне пак с професора, но изведнъж се оказа, че професорът е мъртъв, а Гимли е заподозрян в убийство.

— Ами пръстенът?

— Пръстен ли? — възкликна Фелдман. Опита се да се направи на искрено изненадан, но не успя.

— Пръстен, да! — каза Магнъс. — „Kallisarvoinen“. Безценният. Това е финска дума. Разгадахме я. Агнар е поискал пет милиона за него.

Фелдман въздъхна.

— Да, пръстенът. Професорът каза, че знае къде е и че може да ни го донесе, но срещу сумата от пет милиона.

— Значи пръстенът не е бил при него във вилата?

— Не. И с нищо не издал къде може да бъде. Но гарантирал, че ще ни го даде, ако ние си платим.

— Повярвахте ли му?

Фелдман се поколеба.

— Искахме да му повярваме, разбира се. Това би било най-великото откритие в историята. Но знаехме и че има голям риск да ни измамят. Затова започнах да търся експерт, който да провери пръстена, когато го вземем, без да вдига шумотевица около него.

— Значи Джъб не е виждал пръстена?

— Не — каза Фелдман.

Магнъс се облегна в стола си и заби поглед в очите на Фелдман.

— Джъб ли уби професора?

— Не — отговори веднага Фелдман.

— Сигурен ли си?

Фелдман се подвоуми.

— Ами… да.

— Но не напълно, така ли?

Фелдман сви рамене.

— Планът не беше такъв. Но пък не съм бил там, че да ви кажа.

Това беше валиден отговор за Магнъс.

— Колко добре познаваш Джъб?

Фелдман извърна поглед и се загледа през прозореца към голите вейки на дърветата на площада и към паметника на велик исландец от деветнайсети век.

— Трудно ми е да ви отговоря. Никога не съм се виждал с него, не сме и говорили. Не знам как изглежда, какъв е гласът му. От друга страна си комуникираме по интернет вече две години. Знам много неща за него.

— Имаш ли му доверие?

— Преди — да — каза Фелдман.

— Но вече не ли?

Фелдман поклати глава.

— Струва ми се напълно невероятно Гимли да е убил професора. Нямал е причина да го прави и никога не сме говорили за такъв вариант. Според мен, Гимли не е агресивен. Агресията излиза наяве в интернет, защото комуникациите са анонимни, но Гимли никога не се е изтървал. Смяташе, че грубостите в интернет са признак на простащина. Но не съм сто процента сигурен, че е невинен, не.