Ето защо, когато убиха баща му, Магнъс знаеше какво да прави: трябваше да търси справедливост.
Полицията не откри убиеца на баща му и въпреки усилията си, Магнъс също не успя. След като завърши, той реши да стане полицай. Все още търсеше справедливост и въпреки всичките убийци, които бе арестувал през последното десетилетие, още не я бе намерил. Всеки убиец бе убиецът на баща му, докато не го заловяха. Тогава търсенето на справедливо възмездие продължаваше, сякаш отначало.
Самолетът се спускаше. Още една пролука в облаците; този път Магнъс видя как вълните се разбиват в кафявото поле от вкаменена лава на полуостров Рейкянес. Две черни ленти пресичаха голата камениста местност — магистралата от Рейкявик до летището в Кефлавик. Струйки облаци като дим от вулкан се носеха над самотни къщи сред петна от яркозелена трева. След това отново се появи океанът. Облаците се затвориха под самолета, когато коригира курса си за последен път, преди да се приземи.
Докато Исландия се приближаваше все повече, Магнъс имаше чувството, че и той се приближава към разрешаването на убийството на баща си, или поне към някакво развитие по този въпрос. Може би тук щеше да намери отговорите, които търсеше.
Но самолетът го връщаше и към детството, към болката и объркването.
В живота на Магнъс, преди да навърши осем години, имаше един златен период, когато цялото му семейство живееше заедно в малка къщичка с бели стени от валцувана ламарина и яркосин ламаринен покрив, близо до центъра на Рейкявик. Имаха миниатюрна градинка с ограда от бели колове и залиняло дърво, една стара мукина, по която Магнъс се катереше. Всяка сутрин баща му отиваше в университета, а майка му, красива и винаги засмяна, беше учителка в местното основно училище. Той помнеше как играеше футбол с приятели през дългите летни нощи и как през уютната, тъмна зима нямаше търпение да дочака пристигането на тринайсетте палави елфа, всеки от които пускаше по едно подаръче в обувката, оставена от Магнъс под отворения прозорец на стаята му.
После всичко се промени. Баща му замина да преподава математика в един американски университет. Майка му стана раздразнителна и поспалива — спеше постоянно. Лицето ѝ подпухна, тялото ѝ надебеля и тя започна често да крещи на Магнъс и братчето му Оли.
Преместиха се обратно във фермата на полуостров Снаефелснес, където майка му беше отраснала. И там започнаха мъките на Магнъс. Той осъзна, че майка му не беше постоянно уморена, а постоянно пияна. Първоначално тя прекарваше по-голямата част от времето си в Рейкявик, опитвайки се да задържи учителската си позиция. След това се върна във фермата и смени един куп работи, тръгвайки от учителка и стигайки до касиерка. Но най-лошото бе, че Магнъс и Оли оставаха за дълги периоди от време под грижата на дядо им и баба им. Той беше стриктен, страшен и свъсен мъж, който също си попийваше. Бабата беше малка и зла.
Един ден, докато Магнъс и Оли били на училище, майка им изпила половиш шише водка, качила се в колата, забила се право в една скала и умряла на място. Седмица по-късно, след поредица от скандали с астрономически размери, Рагнар пристигна и отведе Магнъс и Оли в Бостън.
Магнъс се връщаше в Исландия с баща си и брат си Оли всяка година, за да ходят на походи из дивата природа и да прекарат няколко дни в Рейкявик при баба си и приятелите и колегите на баща му. Никога не припарваха близо до родителите на майката.
Това се промени един месец след смъртта на Рагнар, когато Магнъс отиде при тях с желание да се помирят. Гостуването му се превърна в пълна катастрофа. Магнъс бе онемял от силната враждебност, която струеше от баба му и дядо му. Те не бяха просто сърдити на баща му, те го ненавиждаха. Това беше тежък удар за един сирак, чийто единствен роднина бе обърканият му брат и който нямаше ясна представа какъв е по народност.
Оттогава не се беше връщал.
Самолетът излезе от облаците едва когато се сниши на петдесетина метра от земята. Исландия беше студена, сива и ветровита. Отляво се простираше равното поле от застинала лава, сиво-кафяво, нашарено с ръждиви оттенъци и зелени мъхове, а зад него се виждаха постройките на изоставената американска авиобаза: едноетажни бараки, мистериозни радиоантени и върлини. Не се виждаше нито едно дърво.