— Определих минимален период от две години. Старши лейтенант Уилямс ме увери, че това е приемливо.
— Той не ми е споменавал за подобен срок — каза Магнъс.
Сините очи на Снори се впиха в тези на Магнъс.
— Уилямс разбира се ми каза защо толкова държиш да напуснеш Бостън за известно време. Възхищавам се на смелостта ти. — Очите му се стрелнаха към униформения полицай, който шофираше. — Никой тук не знае тези подробности, освен мен.
Магнъс бе на път да възрази, но се отказа. Засега не знаеше колко месеца ще минат до делото срещу Лийнахан и останалите. Щеше да работи с Комисаря, докато не го извикат да свидетелства. Тогава щеше да се върне в Бостън и да си остане там, независимо от плановете на Комисаря.
Снори се усмихна.
— По стечение на обстоятелствата, имаме нещо, с което можеш да се заемеш веднага. Тази сутрин открихме труп в една лятна вила край езерото Тингвелир. Уведомиха ме, че един от първоначалните заподозрени е американец. В момента пътуваме натам.
Летището Кефлавик се намираше на върха на полуострова, който се издаваше в Атлантическия океан, западно от Рейкявик. Колата се движеше на изток през плетеница от магистрали и сиви предградия на юг от града, подминавайки малки фабрики, складове и познати ресторанти за бързо хранене: „Кей Еф Си“, „Тако Бел“ и „Събуей“. Депресиращо.
Отляво се виждаха многоцветните метални покриви на малките къщи в центъра на Рейкявик, над които се извисяваше кулата на Халгримскиркя, най-голямата църква в Исландия, построена на върха на малко хълмче. Нямаше и следа от гроздовете небостъргачи, които засенчваха централните райони на дори по-малки американски градове. Отвъд града се простираше заливът Факсафлои, а след него започваха широките поли на планината Еся — внушително скално образувание, което се губеше сред ниските облаци.
Пътуваха през мрачни предградия с ниски, квадратни жилищни блокове на изток от града. Еся ставаше все по-голяма пред очите им, докато не започнаха да изкачват Мосфелския рид на изток. Къщите се скриха от поглед и останаха само пустош, покрита с жълта трева и зелен мъх, огромни заоблени хълмове и облаци — ниски, тъмни, неспокойни.
След двайсетина минути превалиха рида и пред очите на Магнъс се откри езерото Тингвелир. Той беше ходил там няколко пъти като момче. Тингвелир беше равна, тревиста местност, започваща в северния край на езерото. На това място американската и европейската континентални плочи разцепваха Исландия на две. Но Магнъс и баща му ходеха там, защото това бе седалището на Алтинга, исландският годишен открит парламент от епохата на сагите.
Магнъс помнеше красивия тъмносин цвят на езерото. Сега обаче то изглеждаше мрачно и злокобно. Облаците се протягаха надолу от небето и почти докосваха черната вода. Дори очертанията на малкото островче в средата на езерото бяха замъглени от гъстия слой влага.
Отклониха се от главния път и слязоха до езерото покрай голяма ферма с пасящи коне. Хванаха чакълена алея, която ги отведе до редица от няколко летни вили, разположени сред рехава, напъпила брезова горичка. Това бяха единствените дървета, които се виждаха. Магнъс видя познатите признаци на новооткрито местопрестъпление: зле паркирани полицейски коли, някои с все още включени светлини, линейка с отворени задни врати, жълта лента, потрепваща от вятъра, и група лутащи се хора, съставена от сините униформи на полицаи и белите престилки на съдебни лекари.
Вниманието им бе насочено към петата къща, в края на реда. Магнъс огледа другите вили. Тъй като сезонът тепърва започваше, само една от тях, втората, изглеждаше обитавана — пред нея бе паркиран Рейндж Роувър.
Полицейската кола спря до линейката и комисарят и Магнъс слязоха. Въздухът беше студен и влажен. Магнъс чу шумоленето на вятъра и натрапчивия крясък на някаква птица, който помнеше от детството. Дъждосвирец?
Висок, оплешивяващ мъж с издължено лице, облечен в бяла престилка, се приближи към тях.
— Това е инспектор Балдур Якобссон от криминалната полиция в Рейкявик — каза комисарят. — Той води това разследване. Езерото Тингвелир е под юрисдикцията на полицията в Селфос, но щом разбрали, че може би става дума за убийство, помолиха за съдействие от столицата. Балдур, това е детектив Магнус Джонсън от бостънската полиция. — Комисарят направи пауза и погледна въпросително към Магнъс. — Джонсън?
— Рагнарссон — поправи го Магнъс.
Снори се усмихна. Стана му драго, че Магнъс се представя с исландското си име.
— Рагнарссон.
— Добър ден — каза Балдур колебливо на английски със силен акцент.