— Да, виждам. Ела тук. — Натаниъл отведе детето до масичката, потопи кърпичката си във водата в легена и енергично изтри лицето му.
— На двора има зайчета — съобщи нетърпеливо Джейк. — В кафез. Може ли да сляза да ги видя? Хенри трябва да ги нахрани.
— А ти как разговаряш с Хенри? — Натаниъл завъртя главичката му, за да се увери, че го е почистил добре. — Той не говори английски.
Джейк го погледна объркано.
— Прав си. Делата говорят по-ясно от думите — засмя се Натаниъл. Джейк не разбра забележката му, но усети, че баща му вече не беше ядосан.
— Значи мога да сляза на двора? — попита с надежда той.
— Позволено ми е — поправи го Натаниъл, просто по навик.
— Позволяваш ли? — повтори Джейк с едва скривано нетърпение. — Зайчетата са на двора пред кухненската врата.
— Мисля, че да, но… — Джейк вече трополеше по стълбището и Натаниъл едва не се изсмя с глас.
Да се надяваме, че момчето няма да свърже пухкавите зайчета в кафеза със следващата си вечеря, каза си с усмивка бащата. Внезапно усети силен копнеж по Габриел. Закопня да сподели мислите си с нея, да чуе смеха й. Улови се в безумното желание тя да прати по дяволите всяка предпазливост и да го удостои с едно от недискретните си посещения.
По дяволите! Дори не биваше да си позволява такива мисли!
— Значи смятате, че сте спечелили доверието на английския резидент, така ли, мадам? — Фуше търкаляше между тромавите си пръсти незапалена пура и гледаше дебнешком Габриел.
— Той се съгласи да ме включи в шпионската мрежа — отвърна спокойно тя и се облегна удобно на стола си. Двамата се намираха в кабинета на Талейран.
— Как дойдохте във Франция?
— С рибарско корабче от Лимингтън до Шербург.
— И Прайд е тук.
Това не беше въпрос, а твърдение.
Лицето на Габриел остана безизразно, но мислите й хвърчаха в луда надпревара. Значи Фуше знаеше? Със сигурност не от Талейран. Тя хвърли въпросителен поглед към кръстника си, който се бе разположил на удобния диван.
— Да — кимна тя и сведе глава.
Фуше направи гримаса, която трябваше да се изтълкува като усмивка.
— Изглеждате несигурна, мадам.
— Ни най-малко — отвърна рязко тя. — Но се питам откъде знаете.
— Вие пътувате с пропуск, подписан от мен, мадам. В Кайен сте показали документите си на градските пазачи. Моите хора ме уведомяват за тези неща.
— Значи те са познали лорд Прайд?
Фуше поклати глава.
— Не, това беше само мое предположение, но се радвам, че се оказа правилно.
По дяволите! Това гадно, коварно копеле! Дали бяха видели и Джейк? През първия ден момченцето беше спало в каретата, а доколкото си спомняше, градските пазачи не бяха погледнали вътре. Натаниъл, естествено, яздеше до тях.
— А можете ли да ми кажете къде да намеря лорд Прайд? — попита с усмивка Фуше. Пъхна пурата в устата си и затърси по джобовете си кибрит. Ала когато улови погледа на домакина, остави пурата и посегна към чашата с коняк.
Габриел видя в мислите си тялото на Гийом, изстиващо в ръцете й, машата червена дупчица в твърдата плът на гърба му. Видя как от раната потече гъста червена кръв, а когато животът го напусна, ръцете й натежаха непоносимо. Отново чу слабия звук, наполовина отбрана, наполовина смайване, когато ножът се плъзна между ребрата му и намери целта.
Натаниъл Прайд беше осъдил на смърт Гийом дьо Гранвил и бе лишил Габриел дьо Босер от мъжа, когото обичаше повече от всичко на света.
— Мадам? — настоя Фуше и се наведе към лицето й.
— Не — чу се да казва тя и гласът й дойде някъде много отдалеч — от павилиона в парка, където двамата с Гийом се бяха любили за последен път. Преди колко месеца бе станало това? — Не — повтори по-уверено тя. — Не знам къде е Прайд. Той ми каза, че ще установи контакт с мен.
— И какво? Имате ли вече писмо?
Габриел си представи продавачката на цветя в ръцете на полицията и поклати глава.
— Не, досега няма нищо.
— Разбирам. — Фуше се намръщи. — Простете, мадам, но отговорите ви не звучат много сигурно.
— Аз не установих несигурност, Фуше — обади се Талейран за първи път по време на разпита. Усмихна се любезно и напълни отново чашата на полицая. — Габриел винаги подбира много внимателно думите си.
— Малко съм уморена — обясни младата жена. — Пътуването беше дълго и изтощително. Казах ви всичко, което знам за ситуацията в Англия, както и онова, което намерих в частните документи на лорд Прайд. Ако това е всичко…
— Да… Трябва да кажа, че много ни помогнахте, мадам — отвърна Фуше, изправи се заедно с нея и я огледа с блеснали очи, от които я побиха тръпки. — Надявам се да ме уведомите веднага щом английският резидент влезе във връзка с вас.