Днес е необикновена, сякаш се носи в облаците, мислеше той, докато следеше бързите й, окрилени крачки по посока на Нотр Дам. На площада чакаха десетки наемни карета. Габриел повика първата с вулгарно щракване на пръстите и веднага завърза разговор с файтонджията. Използваше толкова много думи от уличния жаргон, че Натаниъл се вцепени от ужас.
Тя се отпусна с доволна въздишка на седалката, взе объркания, но послушен Джейк от ръцете на Натаниъл и го сложи до себе си. Бащата се настани срещу тях и затвори вратичката.
— Къде, в името на дявола, си се научила да говориш така? — попита сърдито Натаниъл, когато каретата потегли.
Очите й светнаха в мрака.
— Винаги съм искала да стана актриса.
Натаниъл се отпусна на седалката и примирено затвори очи.
— Бандитка — промърмори като на себе си той. — Това си ти — бандитка.
Габриел се изкиска и привлече Джейк към себе си. Момченцето усещаше променената атмосфера и постепенно се отпускаше. Нямаше от какво да се страхува, щом Габи и баща му се шегуваха. В момента нямаше и следа от гнева, който твърде често пламтеше между двамата. Габи беше спокойна и непринудена и го обгръщаше с топло задоволство, а татко му се усмихваше с необичайна топлота.
Каретата спря на площад Пигал. Габриел скочи и с нахален жест показа на кочияша, че придружителят й ще плати и със сигурност може да си позволи добър бакшиш.
Натаниъл плати без възражения и даде исканата добавка. Площадът беше оживен и ярко осветен, жени се предлагаха на всеки ъгъл, заинтересованите клиенти крачеха бавно и проверяваха стоката. Натаниъл неволно погледна към Джейк, който вървеше за ръка с Габи, напълно равнодушен към оживлението. Очите му бяха притворени от умора.
— Оттук. — Габриел го хвана под ръка. Бе отворила наметката си и разкриваше вулгарната рокля, която в съчетание с тъмночервените къдрици беше връх на безвкусицата.
Роклята е избрана много грижливо, помисли си развеселено Натаниъл, докато тя го водеше към тясната странична уличка, където пред къщите висяха пъстри лампи. На вратите и прозорците стояха и седяха жени и излагаха прелестите си на показ.
Габриел спря пред красива къщичка, чиито прозорци бяха затворени с капаци.
— Какво е това място? — осведоми се Натаниъл, когато спътницата му почука на вратата.
— Съдържателката на салона била някога бавачка на Жюлиен, но после си сменила професията. Жюлиен много я обичаше и започна да води тук приятелите си от армията. Мадам е много отзивчива и дискретна. Умее да оценява клиентите си.
Жюлиен сигурно е любовникът, реши Натаниъл. Прозорчето на вратата се отвори и в отвора се появи едно око. Но какво беше правила контеса Дьо Босер в това съмнително заведение?
Той проследи с интерес как Габриел вдигна ръка пред окото и описа кръг с палец и показалец. Очевидно знак и разпознаване.
Вратата се отвори и на прага застана невероятно дебела жена с рокля от тафта и дантелено боне върху посивялата коса. Тя поздрави Габриел е любезност, която му показа, че двете се познават отдавна, след това огледа изпитателно Натаниъл, а накрая нададе зарадван вик и се хвърли към Джейк.
— О, мъничкият ми! О, колко си сладък! — Тя притисна уплашеното дете до могъщите си гърди и кимна благосклонно на молбата на Габриел за две свързани стаи. Сумата, която назова, буквално изправи косата на Натаниъл. Габриел безмълвно вдигна полата си и измъкна от чорапа си снопче банкноти. Отброи исканата сума, мушна остатъка обратно, благодари сърдечно на мадам и се обърна към Натаниъл.
— Е, уредихме се. Джейк ще спи в малката стая, а ние бихме могли… ами…
— Може би — отговори сухо той.
— В заведения като това се ходи с определена цел — усмихна се тя. — О! — извика изведнъж тя и на устните й изгря дръзка усмивка. — Нямах представа, че не си посещавал такива къщи.
— Само почакай! — Отговорът му прозвуча многообещаващо.
— Не съм сигурна, че мога да чакам — пошепна тя и прокара език по устните си, след което последва мадам по стълбите.
Зад една затворена врата долитаха звуци на пиано, смехове и шепот, тих вик — по-скоро от възбуда, отколкото от страх, реши Натаниъл. Със сигурност се намираха в бордей, малко по-изискан от онези на площад Пигал. Подовете бяха чисти, стените наскоро боядисани, обзавеждането дискретно. Спалните, в които ги въведе мадам, бяха уютно обзаведени, макар и с малко екстравагантна украса. В камините гореше огън, имаше и предостатъчен запас дърва.
— Желаете ли нещо за ядене? — Мадам погледна въпросително Габриел. — Може би мляко за малкия?