— Хляб и мляко за детето — отговори Габриел, — а за нас шампанско и стриди.
— Както обикновено — отвърна мадам с разбиращо кимване.
„Както обикновено“? Колко пъти беше идвала тук контеса Дьо Босер с любовника си? Шпионин ли е бил той? Може би съпругът й е бил само удобно прикритие. Приказката за смъртта му е била благоприятен случай да поиска включването си в английските тайни служби…
— Помогни ми да сложа Джейк в леглото — прекъсна мислите му Габриел.
По-късно щеше да помисли на спокойствие.
Джейк беше сънен и не се възпротиви, когато го съблякоха и измиха. Помещението беше топло и приятно, чаршафите на леглото от червен сатен, а във въздуха тежеше цветен аромат, който малко дразнеше обонянието му. Татко му извади от чантата нощница, облече му я и го пъхна в леглото.
Хлябът и млякото бяха много вкусни, сякаш ги бе приготвила бавачката, а когато млякото потече по брадичката му, татко го изтри грижливо.
Джейк се сгуши под завивката, затоплен и доволен. Габи се усмихваше, а устата на татко беше странно изкривена, сякаш и той беше в добро настроение. Джейк си каза, че няма нищо по-хубаво от това да бъдат тримата заедно, завинаги, после очите му се затвориха.
Натаниъл проследи как синът му заспа и изпита при тази гледка дълбоко задоволство — за първи път, откакто бяха напуснали Беърли Мейнър, Джейк щеше да спи в хубаво легло, с всички обичайни ритуали при заспиване. Фактът, че леглото се намираше в бордей в един от съмнителните квартали на Париж, нямаше никакво значение.
Той се наведе, намали пламъчето на лампата до леглото и целуна момченцето по бузката. Джейк отвори за миг очи, но веднага ги затвори. Сгуши се под завивката и въздъхна доволно. Колко приличаше на Хелън… но това не беше Хелън. Джейк беше съществото, чието раждане бе струвало живота на Хелън. Но за това не беше отговорен той, а баща му.
Натаниъл се изправи и остана за момент неподвижен, загледан в спящото дете, олицетворението на вината, която носеше в сърцето си от почти седем години. През последните няколко дни усещането за вина се промени. Джейк не беше олицетворение на нещо — той беше малко момче със свои потребности, наложителни и доста сложни. А баща му, затънал в блатото на вината, беше пропуснал да опознае потребностите на детето си.
Той се извърна от леглото и видя Габриел да стои на свързващата врата между двете стаи. Тя срещна погледа му и в очите й светна въпрос.
Тази жена му бе върнала сина. Не, думата не беше точна. Той никога не го беше имал наистина, Габриел му обясни смисъла на бащинството. Каквато и да беше, каквото и да беше извършила, тя му показа радостите и задълженията на бащинството и изгради дълбоката връзка, която усещаше сега при вида на заспалото дете.
Светлината от помещението зад нея палеше червени искри в нарочно разрешената коса. Безвкусната рокля подчертаваше разкошните извивки на тялото й и тя цялата сияеше от чувствено предизвикателство. Желанието премина по тялото му като светкавица и заличи всички други усещания. Той се придвижи към нея, а тя бавно отстъпи назад.
Погледът й държеше неговия в плен, когато той тихо затвори вратата зад себе си. За момент се облегна на рамката, усещайки нарастващата си възбуда. Двамата стояха и се гледаха, погледите им свързани от невидимата нишка на пулсиращата възбуда.
Внезапно Натаниъл се засмя, с топъл, гърлен, радостен смях, който я учуди безкрайно. С един скок се озова до нея, вдигна я на ръце и я хвърли на леглото.
— Бандитка! — Устата му завладя нейната, езикът му си проби път в сладката уста. — Господи, как те желая! Сякаш е минала цяла вечност.
Габриел зарови пръсти в косата му и въздъхна блажено. Той посегна надолу и вдигна полата й, разголи краката в евтини памучни чорапи. Пръстите му опипаха банкнотите в чорапа.
— Питам се кой от двама ни се купува — засмя се той.
— Ти, ако мога да си позволя цената — отвърна дръзко тя.
Той се отдръпна, настани се удобно върху бедрата й и бавно, една след друга, измъкна банкнотите от чорапа. Преброи ги грижливо, мушна ги в джоба на брича си и заяви сериозно:
— За тази сума съм готов да се продам веднага.
— Това е огромно облекчение за мен, сър — пошепна Габриел, изви се под него, протегна се и усети как в тялото й потече нова енергия. — Купувам те, за да ме вземеш.
— Удоволствието ще е изцяло мое, мадам.
— О, мисля, че няма да е само ваше, милорд…
Габриел често се беше питала как ще се чувства, когато заведе Натаниъл на мястото, където беше позната толкова много радости с Гийом, но когато потъна в омаята на страстта, разбра, че другият беше минало.
Когато Натаниъл извади една стрида от седефената черупка и я мушна в отворената й уста, тя си спомни, че и Гийом обичаше да прави същото. Споменът беше прекрасен, но днешното не го омърсяваше. Когато Натаниъл плъзна хладната чаша с шампанско по корема й и кожата й се разтърси от чувствени тръпки, тя се усмихна блажено и си спомни, че някога, в далечното минало, беше реагирала по същия начин.