— Каква роля играеше съпругът ти във вечния триъгълник? — попита Натаниъл, когато вече зазоряваше.
— Омъжих се за него по сметка. Когато се запознах с Жюлиен, той беше вече женен. Омъжих се за Ролан, защото просто трябваше да се омъжа за някого.
Габриел вдигна рамене, сякаш не ставаше дума за нейния брак.
— И какво стана с двамата?
— Ролан умря от тиф.
— А любовникът ти?
О, не, точно сега не беше в настроение за разпит! Еуфорията отлетя в миг и тя проумя, че през цялата нощ се е самозалъгвала. Спомените я връхлетяха като могъща вълна и тя извърна глава. Пресегна се през Натаниъл и взе чашата с шампанско от масичката.
— Убиха го — отговори честно тя. — Докато изпълняваше дълга си.
Натаниъл сложи ръка на гърба й и веднага усети сковаването под меката кожа.
— Ти си го обичала — установи спокойно той.
— Да, много. И не искам да говоря за него. — „Особено пък с теб.“
— Още ли тъгуваш за него? — Натаниъл не се отказваше толкова лесно.
— Мисля, че винаги ще тъгувам за него. Моля те, може ли сега да поспим малко?
Натаниъл вдигна брадичката й с два пръста и обърна лицето й към своето. Тя затвори веднага очи, за да скрие болката в черните зеници.
— Погледни ме, Габриел — настоя той меко.
Очите й се отвориха неохотно, пълни със сълзи. Той взе чашата от ръката й, прегърна я и я притисна до гърдите си, както бе държал Джейк, за да прогони страха му.
Габриел се разплака неудържимо. Плачеше за Гийом и за пламенната любов, която ги бе свързвала, но плачеше и от объркване и страх, защото беше започнала да изпитва същите дълбоки чувства към мъжа, който й бе отнел Гийом. Как беше възможно да се влюби така пламенно, така жадно, когато имаше право да изпитва само омраза? Как беше възможно да гори от такава всепоглъщаща страст, когато трябваше само да жадува за отмъщение?
Натаниъл помилва гърба й, сведе глава и притисна устни в тила й. Ръцете и устните му й вдъхваха по-скоро топлина и утеха, отколкото желание. Тя беше объркана, той усещаше, че се разкъсва от противоречиви желания. Той също беше объркан. Емоциите му се бунтуваха, ясната логика и трезвите факти бяха избутани някъде много назад от жаждата за физическо сливане.
Габриел заспа първа, сгушила глава на гърдите му, впила пръсти в ръката му. Въпреки умората си, Натаниъл остана още дълго буден, вслушвайки се в шумовете на къщата, където се работеше през нощта.
Изведнъж му стана ясно, че за първи път след смъртта на Хелън мислеше извън настоящето, представяше си бъдеще, светло и блестящо, изпълнено с обещания. Но нима английският резидент можеше да си представя такова бъдеще с френска шпионка? Безсмислени мечти!
Най-сетне и той заспа, без да намери отговор.
Когато се събуди, Натаниъл беше сам в леглото и дневната светлина нахлуваше през отворените прозорци. От съседното помещение се чуваше бъбренето на Джейк, прекъсвано от спокойните думи на Габриел. Натаниъл отметна завивката, стана и се протегна. Помещението беше топло, в камината гореше буен огън. Прекрасно е да поживееш малко в лукс след бедняшката таванска стаичка на улица Буд, да не говорим за ужасния ден в студената, влажна гробница, каза си иронично той. Тялото му беше отпочинало и изпълнено с енергия след нощта на буйна страст и чувствени ексцесии.
— Събудихме ли те? — прозвуча гласът на Габриел откъм свързващата врата и той се обърна с усмивка към нея. Тя носеше отново безвкусната червена рокля, но въпреки това изглеждаше невероятно желана, макар че Натаниъл откри около устата и очите й тънки линии на напрежение. Дали се е случило нещо ново, запита се той, или това са само следи от сълзите през нощта?
Джейк се появи зад Габриел, за първи път чист и сресан, слея като напуснаха Англия.
— Бонжур, папа. Габи ме научи. Означава добро утро. — Той се усмихна сияещо на баща си и огледа заинтересовано голото му тяло. — Защо не спиш с нощница?
— Защото ми беше топло — отговори Натаниъл и погледна възмутено Габриел, която се извърна настрана, за да скрие кискането си. — Ей сега ще се облека. В тази къща дават ли закуска? Или след снощната напрегната работа се наслаждават на заслужена почивка?
— Ще позвъня. Има още малко топла вода, с която можеш да се избръснеш, ако искаш. — Габриел посочи голямата стомна на мраморната тоалетна масичка и дръпна шнура на звънеца.