Това беше чисто церемониална среща, която щеше да реши какъв да бъде тонът на действителните преговори. Едва тогава на преден план щеше да излезе Талейран.
Габриел се замисли отново за Натаниъл и сърцето й се сгърчи от болка. Преговорите бяха жизненоважни за Англия и той сигурно имаше свой човек сред русите. А може би и между французите? Дали вече й беше намерил заместник с добри връзки в императорския двор, за да се оглежда и ослушва?
Талейран бе приел завръщането й и заминаването на Натаниъл без коментар, но не беше счел за нужно да я осведоми дали е намерил алтернативен метод да влияе върху действията на английското правителство.
Фуше беше излял гнева си от успялото бягство на английския резидент в главната квартира на тайната полиция. Няколко пъти беше разпитал Габриел, но винаги в присъствието на Талейран — учтив, но много бдителен свидетел. Габриел не успя да заблуди напълно полицая, но не му даде никакви доказателства срещу себе си, въз основа на които би могъл да я арестува. Тя знаеше, че един от хората му следи всяка нейна крачка, но не правеше опити да му избяга, макар че имаше достатъчно сръчност и умения за това. Мосю Фуше получаваше скучни доклади за безупречното поведение и разнообразния светски живот на младата вдовица в двора на император Наполеон.
От мястото си до прозореца Габриел видя как двамата императори едновременно се качиха в големи лодки, карани от десетки гребци, и потеглиха към сала в средата на реката. Слънцето позлати стотиците мъжки ръце в бели ръкави и Габриел неволно се възхити на гледката.
Наполеон, в униформата на императорската гвардия, с червената лентичка на Почетния легион на гърдите, нахлупил дълбоко тривърхата шапка, скочи с лекота от лодката, преди Александър да е стъпил на сала. С напудрената си коса, белите панталони до коленете и зеления мундир на Преображенския полк царят представляваше внушителна гледка. Едрата му фигура се движеше с лекота и елегантност.
При вида на церемониалната среща Габриел изпита странна възбуда и се отрече от предишната си забележка, че е вулгарно да демонстрираш силата си по този начин. Набитият дребосък, както го наричаше тя, протегна ръка на своя бивш противник и двамата се прегърнаха.
Талейран, който бе застанал безшумно до нея, изхъмка ядосано при тази демонстрация на привързаност и дружба между двамата владетели. Щеше да му струва много усилия да манипулира тази покълваща връзка в съответствие със собствените си планове, но всичко беше вече обмислено. Той сложи ръце на раменете на Габриел и тя се обърна към него.
— Ти би предпочел двамата да са враждебно настроени един към друг, нали?
— Външността лъже, скъпо дете. Скоро ще се стигне и до това…
Ала нищо не намекваше за подобно бъдеще, когато Наполеон и Александър излязоха от павилиона, хванати под ръка. Наполеон предложи да обявят град Тилзит за неутрална територия и да го разделят на два сектора, пруски и руски — така двата владетелски двора ще могат да се срещат и да общуват свободно. Действителните преговори, които ще се водят от Талейран и княз Лобанов и княз Куракин, щели да се улеснят от липсата на географска граница, заяви твърдо Наполеон.
Идеята беше превърната в действителност с голяма тържественост и нова демонстрация на дружба. Талейран поздрави ръководителите на руската делегация със съвършената учтивост на светски човек, без да покаже презрението си към отсрещната страна, и уведоми Габриел, че следващата вечер трябва да даде официален прием за руските преговарящи.
Габриел положи много усилия да организира приема според желанията на кръстника си: Талейран бе настоял да е разкошен като императорските вечери. Тъй като Наполеон пътуваше със своите златни прибори и кристални сервизи, с голяма винарска изба и с цяла армия готвачи, това беше почти невъзможно. До вечерта тя все пак успя да осигури достатъчно порцелан, чаши и прибори, за да нахрани петдесетте гости, а масата беше отрупана с изискания ястия: купи с хайвер, сребърни табли с омари, пастет от сьомга, гарниран със сметана, в чинии от севърски порцелан, купи със стриди и кристални купички с плодови кремове.
— Вечерята се състои само от деликатеси — каза тя на Талейран, когато той намина да я види, преди да се преоблече. — Апетитна и фина, лесно смилаема. Повечето от гостите ще са вечеряли някъде другаде, затова се постарах да подбера неща, които да възбудят апетита им. В града има запаси от отлично шампанско, значи имаме и подходящата напитка.
— Майка ти имаше същия талант. — Талейран я целуна с обич по бузата. — Умееше да се облича, да украсява къщата, да подбира обзавеждането. Най-добрата домакиня, която познавам. Цялата парижка аристокрация жадуваше да получи покана за вечеря у вас.