— Откровено казано, в момента съм готова да се задоволя дори със селския път — отговори тя, хвърли наметката си и го прегърна. — Тялото ми жадува за теб, любими — пошепна тя и побърза да му го докаже. Ръцете й се плъзнаха по гърба му, припомниха си всяка извивка, играта на мускулите под кожата. Затвори очи и миризмата на кожата и косите му проникна бавно в ноздрите й. Когато той я целуна, устните й се отвориха, но той не бързаше. Първо искаше да открие наново сладкия вкус на кораловата уста.
Тя се притисна към него, той плъзна ръце надолу и обхвана твърдото й дупе. Плътта под ръцете му беше толкова топла, толкова податлива… едва не се изсмя с глас, когато откри, че тя не носеше бельо под тънката муселинена рокля.
Отдръпна се малко от нея и пое дълбоко въздух.
— Похотлива бандитка. Знаех си. — В гласа му звучеше морно задоволство. Габриел се подчини на натиска на ръката му и легна на наметката. Ръцете й веднага се протегнаха към него.
Той се отпусна на колене до нея и без много церемонии вдигна полата й до талията. Хладният нощен въздух помилва плътта й и тя потръпна от радостно очакване.
Натаниъл смъкна брича си и бедрата й моментално се разтвориха, за да го приемат. Хълбоците й се повдигнаха насреща му, когато се наведе и проникна в нея е един-единствен мощен тласък, който я изпълни докрай. Това беше завършекът на започнатото на терасата и дългите, мъчителни часове на очакване след това. Тялото й пламна в треска, мускулите й се стегнаха около твърдия член и Габриел забрави всичко наоколо в експлозията на екстаза, която я запрати в самото сърце на звездната нощ.
Звънката песен на славея я върна в действителността. Натаниъл се опря на лакът и се вгледа усмихнато в отнесеното й лице.
— Мисля, че за пръв път се любя, без да си събуя ботушите — изръмжа той. — Ето докъде ме докара.
Габриел беше все още твърде изтощена, затова само помилва лицето му и приглади назад сребърния кичур, залепнал за челото му.
Той започна да милва разголените й бедра, пръстите му се заиграха със ситните къдрички между бедрата, очертаха твърдото хълмче под тях и продължиха навътре, без да бързат, след като големият глад беше утолен.
— Не го прави — помоли слабо тя. — Още не съм готова.
— Но аз искам — отвърна просто той. Сложи ръка върху топлата, пулсираща топлина на интимните й части и се наведе. Целуна корема й, мушна език във вдлъбнатинката на пъпа. Пръстите му се заровиха по-дълбоко между бедрата й.
— Моля те — пошепна тя, без да знае за какво всъщност моли. Извиваше се сладостно върху наметката му и шепнеше неразбираеми думи. А когато устата му продължи пътя на ръцете, хълцанията и стоновете й изпълниха сумрачната беседка, образувана от клоните на плачещата върба и тя се понесе отново на вълните на насладата.
— Това беше жестоко — извика тя, когато отново задиша равномерно. — Много добре знаеше, че не мога да понеса повече.
— Но го понесе, и то много добре — отговори той и отново коленичи между бедрата й. — Това се случва с безсрамните бандитки, които се разхождат нощем без бельо.
Габриел се опита да се засмее, но когато той се намести отново между бедрата й, обясни примирено:
— Мислех си, че бельото само ще ми пречи.
— Толкова ли бързаше? — попита с усмивка той и започна да милва гърлите й под тънкия муселин.
— Ти си виновен, защото на терасата започна нещо и не го довърши — извика протестиращо тя.
— Може би защото изпитвам необяснима потребност да запазя главата на раменете си — отговори той и продължи да се занимава с набъбналото зърно, което жадуваше за милувки. — Даже когато желанието заплашва да ме надвие.
— Какво всъщност правиш при руснаците? Това е лудост! — Габриел се опита да събере мислите си и да поведе сериозен разговор, макар да усещаше, че той няма да я остави на мира.
— Някой трябва да знае какво става при тези преговори — отговори спокойно Натаниъл и посвети вниманието си на другата гърда. — А аз имам най-доброто прикритие от всички. Струваше ми много усилия да се престоря на поляк, затова обикновено работя сам, когато се появи някоя важна задача в Русия.
— Но това е опасно! — Тя впи пръсти в китката му, без да знае дали искаше да спре милувките му, или да ги окуражи. Но и без това не беше важно, защото Натаниъл махна ръката й и продължи да я милва.
— Шпионажът винаги е опасен. — Гласът му прозвуча делово. — А ти какво правиш тук?
— Кръстникът ми ме доведе, за да изпълнявам ролята на домакиня на приемите му.
— И какво още? — Той остави гърдите й и енергично хвана двете й китки. Коленичи над нея и погледът му проникна до дъното на душата й. — Нека бъдем съвсем откровени, Габриел. Ако си забъркана в някоя шпионска афера, след тази нощ вече няма да имаме нищо общо един е друг. Всъщност и тази нощ не биваше да се състои. Бях се заклел, че няма да го направя никога вече, но когато те срещна, винаги изпадам в някаква лудост.