Хватката около китките й се стегна болезнено, блясъкът в тъмните очи се вледени.
— Не бива да го правим повече, Габриел. Не бива, разбираш ли? Тази нощ трябва да си кажем сбогом завинаги.
— Не съм забъркана в нищо — отговори спокойно тя. — Талейран имаше нужда от домакиня, а аз се справям по-добре от жена му.
— Ами Фуше?
— Той няма нищо общо — обясни тя. — Неговата територия е националната сигурност, не международната дипломация. Това е работа на кръстника ми. В града със сигурност има хора на Фуше, но само като охрана.
Натаниъл я погледна пронизващо, без да разхлаби хватката си. Нямаше причини да се съмнява в думите й, не и този път. Тя му се усмихна и тъмният й поглед излъчваше искреност.
— Защо да те лъжа? — попита тя. — Откакто се разделихме, не съм се занимавала с шпионаж.
— И защо не?
— Защото не можах да преодолея вътрешната си съпротива. — Това беше истината.
Той я погледна още веднъж изпитателно и кимна.
— Добре. Няма да говорим повече за това.
Ресниците му изведнъж натежаха, но тя забеляза припламването на страстта в очите му и усети как членът му отново запулсира между бедрата й.
Посегна надолу, обхвана го и пръстите й затанцуваха чувствено по твърдата плът. После се плъзнаха между бедрата му и продължиха еротичния танц, преда да го въведат в топлата й утроба.
Натаниъл спря за миг на ръба на тялото й, после бавно се плъзна в копринената й плът. Коленичи между широко отворените й бедра и продължи тласъците си в равномерен ритъм. При това наблюдаваше лицето й и очакваше момента, когато очите й станаха черни като абанос и фините й черти се отпуснаха в израз на най-висше блаженство. Толкова добре я познавам, помисли си той, всяка частица от тялото й, всеки нюанс в чувствата й, всяка реакция. Въпреки това всяко ново любене разкрива непозната територия.
Габриел следваше движенията му и той знаеше, че следва и мислите му, че и за нея преживяването е уникално и ново, и съвършено.
Изтегли се бавно назад и двамата останаха няколко мига на ръба на екстаза. Очакването пулсираше във вените му, усещаше го в плътта си, заровена дълбоко в тялото на Габриел.
— Любов моя — пошепна дрезгаво той и я увлече със себе си към висините на насладата.
— Как е Джейк? Исках да те попитам веднага щом се видяхме, но така и не успях досега. — Изтощена, Габриел се сгуши до силното му тяло. — Как понесе преминаването на Ламанша? — Тя откъсна една тревичка и я задъвка с отсъстващ вид.
Натаниъл направи гримаса.
— След като не можах да го убедя да се качи на кораба доброволно, просто го грабнах и го понесох, докато той риташе и пищеше като набучен на кол. Ако някой ни беше видял, сигурно щеше да ме обвини в насилие над дете. За щастие морето беше гладко като огледало и той скоро се успокои. Мисля, че не ми се сърди за проявената настойчивост — заключи ухилено той.
— И сега е сам в Беърли Мейнър? — Тя хвърли смачканата тревичка и си откъсна друга.
— О, да, в прегръдките на прещастливата Прими и блажената бавачка. Когато пристигнах, персоналът беше в паника. Смятаха, че Джейк е отвлечен. Майлс бе вдигнал на крак жандармерията и бяха претърсили цялата област.
— Мога да си представя — кимна тя и попита уж равнодушно: — Прими там ли е още?
Натаниъл откъсна стръкче трева и погъделичка носа й.
— Да, разбира се, че е още там, мадам Всезнайко. Но и Джефри не си е отишъл.
— Това не е чак толкова лошо, след като Джейк може да разчита на Прими — отвърна тя, кихна и се намръщи недоволно.
— Похвалата на специалистка в тази област ме трогва дълбоко, мадам. — Той захвърли тревичката и вдигна главата на Габриел от рамото си. — Време е да тръгваме. — Надигна се и я издърпа да стане.
— Какво ще правим оттук нататък? — попита Габриел, докато оправяше полите си. Чувственото удовлетворение течеше като мед по вените й, но будният й дух жадуваше да изработи стратегия за следващите им срещи, преди да се разделят.
Натаниъл вдигна наметката си и изтърси листата и стръковете трева, полепнали по плътната материя.
— Остави това на мен — отговори той така спокойно и трезво, сякаш не бяха прекарали два опияняващи часа под лунната светлина.
— Щом държиш. — Тя метна косите си на гърба и разреса с пръсти разбърканите къдрици. — Къде живееш?