— О, да, мадам, и се насладихме на ездата повече, отколкото пруският крал — отвърна иронично граф Толстой.
— Да, бедничкият. — Габриел хвърли поглед към мястото, където нещастният Фридрих Вилхелм седеше в края на групата, събрана около двамата императори. — Тази сутрин Наполеон го наругал за униформата му. Попитал го как успява да закопчее толкова копчета на жакета.
— По-добре да не беше излизал на езда — намеси се Натаниъл. — Отлично знае, че Наполеон го презира. Сам си навлече униженията.
— Присъдата ви е доста сурова, приятелю — засмя се Толстой. — Кралят се надява да извлече от преговорите някои изгоди за Прусия, това е разбираемо.
— Според мен надеждите му са безсмислени и глупави — гласеше мнението на Натаниъл. — А жалката му съпруга се опитва дори да флиртува с Наполеон, сякаш женският й чар ще го смекчи.
— Тя е красива — усмихна се Габриел, — но императорът не е чувствителен към прелестите й. На вечеря се държа направо жестоко с бедната кралица. Попита я защо носи тюрбан и заяви, че нямало как да го изтълкува като уважение към Александър, защото в момента Русия водела война с Турция. Тя не намери думи да му отговори и едва не избухна в плач.
— Дали да ида да я утеша? — ухили се похотливо Толстой. — За разлика от императора аз не съм нечувствителен към чара й. Моля да ме извините, контесо. — Той се поклони и се запъти право към неутешимата кралица Луиза.
— Имате остри уши, мадам — отбеляза Натаниъл хладно, докато оглеждаше незабелязано салона, за да провери дали някой не ги наблюдава.
— И дяволски апетит — пошепна тя и облиза устни. Пристъпи крачка към него и той усети топлината на бедрото й под тънката рокля.
— Внимание — изсъска предупредително той и се усмихна на мъжа, който се опитваше да привлече вниманието му. — Ще позволите ли да ви донеса чаша шампанско, контесо?
— Благодаря, мосю. — Габриел сложи ръка на лакътя му и двамата се запътиха към трапезарията. — Кръстникът ми е на мнение, че сред съветниците на Александър няма нито една трезва глава — изрече тя с нормалния си глас.
Натаниъл учтиво склони глава.
— И вие ли смятате така, контесо?
Габриел се усмихна.
— Това мнение е широко разпространено, сър.
— Но не и при Александър и близките му. — Натаниъл остана въздържан. — Мога да си представя, че кръстникът ви без усилие ще се справи с княз Лобанов и княз Куракин на масата на преговорите.
— Той се справя без усилие с повечето хора — отговори Габриел с известна рязкост.
Тя поздрави любезно мадам Дюрок, спря и размени няколко учтивости с достойната матрона, при което бегло представи Натаниъл.
— Мосю Лубиенски ми предложи чаша шампанско и не можах да откажа на любезността му.
— Искате ли да донеса нещо и за вас, мадам Дюрок?
— О, да, мосю, много ви благодаря. Бих изпила с удоволствие чаша греяно вино, щом сте така любезен. Я ми кажете, Габриел, какво мислите за бедната кралица Луиза? — Жената на генерала хвана Габриел подръка и я отведе настрана.
Натаниъл отиде да донесе освежителните напитки, развеселен от коментарите на Габриел. Вече знаеше, че тя е много привързана към кръстника си, но преценява трезво амбициите и интригите му.
Подаде с поклон чашата на мадам Дюрок и отбеляза учтиво:
— Не ви ли се струва, че нощта е много топла за греяно вино, мадам? — Усмихна се и добави: — Ако питате мен, това е нощ за приятни разходки.
— Греяното вино ме замайва и приспива — обясни мадам Дюрок. — На моята възраст спокойният нощен сън е много по-важен от разходка на лунна светлина.
— О, според мен една разходка преди сън има същото действие — рече Габриел. — Особено когато си прекарат вечерта в задушно, препълнено с хора помещение. Тук е толкова горещо, че ме заболя главата.
— Сигурен съм, че си носите необходимото лекарство — отвърна любезно Натаниъл, извини се и се запътя към стаята за карти, убеден, че след приема Габриел няма да закъснее да се появи под върбата на брега.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
След два дни Габриел тъкмо се приготвяше за бала в пруската резиденция, когато някой почука на вратата на стаята й. Влезе кръстникът й. Преговорите между двете делегации току-шо бяха приключили и той още не се бе преоблякъл за бала.
— Остави ни сами — нареди той. Камериерката направи бърз реверанс и излезе. Талейран затвори грижливо вратата зад нея и впи поглед в изправената Габриел. Покашля се и заговори бавно и отчетливо: — Онова, което ще ти кажа сега, ще окаже решаващо влияние върху изхода на войната. Извънредно важно е английското правителство да го научи незабавно. Истински късмет е, че лорд Прайд е тук. Той ще разбере веднага важността на информацията и ще я съобщи по най-бързия начин на правителството си.