При влизането му Габриел бе станала от столчето пред тоалетката и сега гледаше, без да разбира. Пръстите й стискаха диамантената обеца, която не бе успяла да си сложи.
— В мирния договор се предвиждат няколко тайни клаузи — продължи Талейран и си взе щипка емфие. — Слушай ме много внимателно.
Габриел го изслуша с нарастващо смайване.
— Не разбирам какво искаш от мен — промълви тя, щом Талейран свърши. Макар че всичко беше ясно.
— Ти ще уведомиш лорд Прайд за съдържанието на тайните клаузи — нареди строго кръстникът й.
Габриел поклати глава.
— Не… не, не мога да го направя. Вече не съм шпионка.
— Сега не те моля да шпионираш английския резидент — обясни Талейран търпеливо. — Моля те да му съобщиш нещо, което е от извънредна важност за неговото правителство. Моля те да шпионираш за него, не против него!
Габриел затвори очи. Логиката му беше неоспорима.
— Защо не му го кажеш сам?
— Не бъди наивна, Габриел. Ако англичаните узнаят, че правя комплот срещу Наполеон, никой не може да предвиди какво ще направят с това знание. Само един лек намек и ще изпадна в немилост пред императора. Нали знаеш, че в Англия не ме обичат особено, скъпа — заключи той със сардонична усмивка. — Освен това ще съм по-полезен за всички, повтарям, за всички, ако се ползвам с доверието на императора.
— Аз приключих с тази мръсна работа, кръстнико — отговори бавно Габриел. — И ти го знаеш. Казах на Натаниъл, че никога вече няма да се занимавам с шпионаж.
— Това е друг вид шпионаж — отвърна Талейран със същото търпение. — Ще поднесеш на любовника си подарък във вид на важна информация.
— И как ще му обясня, че предавам страната си?
— Често се случва хората да променят убежденията си по лични причини — обясни снизходително той. Ти няма да навредиш на любовника си, скъпа, точно обратното, ще му окажеш голяма услуга.
— Но все пак ще го излъжа — отговори упорито тя.
— За доброто на Франция, на Англия, на цяла Европа. — В тона на Талейран имаше истинско убеждение. Този път не те моля да работиш като двоен агент. Не искам от теб никаква информация. Не се интересувам от английските тайни. Искам само да кажеш на лорд Прайд нещо, което той и правителството му трябва да узнаят незабавно.
Габриел се взираше в обецата в ръката си без да я вижда. Имаше чувството, че отново ще падне в змийско гнездо.
— Представи си как ще се чувстваш, ако скриеш от лорд Прайд тази важна информация, Габриел! Тя ще му донесе признание, възможности за издигане и професионално удовлетворение. Имаш ли право да му отнемеш такъв шанс?
Тя кимна бавно и на лицето й се изписа болка.
— Отдавна знам, че сте сръчен манипулатор, сър.
Талейран не загуби търпение.
— Аз съм държавник, тактик и дипломат, Габриел. Ако това ме прави манипулатор, така да бъде. Аз вярвам в стабилността и мира в Европа и съм убеден, че това не може да се постигне, без Наполеон да бъде сразен. Ако не споделяш това мое убеждение, няма какво повече да говорим.
Това ще означава край на войната, каза си Габриел, война, която опустошава континента вече петнадесет години. Знаеше, че кръстникът й е прав, че е искрено убеден в думите си. Той беше манипулатор, човек без личен морал, със силно и непреходно честолюбие. В същото време обичаше страстно родината си, като повечето мъже, родени и отраснали в края на минатото столетие, и разбираше необходимостта от равновесие на силите в Европа. Без това равновесие щеше да се възцари хаос, какъвто цареше в момента.
— А как ще му обясня по какъв начин съм стигнала до тази информация?
Талейран изобщо не показа задоволство от мълчаливото й съгласие. Поглади замислено брадичката си и заговори отново:
— Случаят е много деликатен, признавам. Ясно е, че аз не бих ти съобщил всичко това в открит разговор, нито бих оставил на масичката в салона списъка на тайните клаузи. Най-добре да му кажеш, че случайно си чула разговора ми с Дюрок и императора.
— Но къде? Как?
Талейран набръчка чело и лека-полека сглоби историята.
— Ето как: когато днес следобед сме напуснали официалната среща с императора, аз съм се сетил, че съм забравил бастуна си в салона. Като внимателна кръщелница ти си предложила да го донесеш. Когато си се върнала с бастуна, си намерила коридора, където си ме оставила, празен; всички други гости са се разотишли, а слугите са били заети с работата си. Чула си гласа ми в една от нишите в дългата стая за аудиенции и си влязла в помещението, без да се замислиш. Тогава си чула нещо, което те с стъписало. Подслушала си разговора, защото си тренирана да слушаш внимателно, и си чула много повече от очакваното. Тогава си се измъкнала безшумно в коридора и си ме повикала оттам. — Той я погледна изпитателно и кимна. — Мисля, че обяснението е достатъчно убедително.