Габриел прехапа долната си устна.
— Възможно е. Но дали той ще повярва, че така внезапно съм променила убежденията си?
— Твоята задача е да го убедиш — отговори тържествено Талейран. — Той ти е любовник — за много хора това е достатъчна причина да минат на другата страна. Освен това той ще разбере, че предаването на информацията не е непременно предателство към Франция, а помощ в унищожаването на Наполеон. Лорд Прайд не е глупак.
— Така е. — Габриел изведнъж се оживи. — Натаниъл не е глупак.
— Тогава те оставям сама, за да размислиш как да постъпиш. — Талейран направи няколко крачки към вратата. — Но не се бави, Габриел. Жизненоважно е информацията да стигне по най-бързия начин в Лондон.
— Разбирам. Ще ми кажеш ли днешната парола за руската охрана?
Талейран й каза думата, без да трепне.
— Ще ти изпратя пак камериерката.
Момичето се отзова незабавно.
— Нося ви балната рокля, мадам. Готова ли сте да я облечете? — Тя показа на господарката си ефирното творение от кремав крепдешин и продължи: — Или предпочитате да довършим прическата?
— По-добре ми помогни с перата. — Перата бяха задължителни за придворните приеми, макар че в този случай ставаше въпрос за двора на пренебрегнатия и презрян пруски крал.
Анет взе едно от трите черни щраусови пера, мушна го внимателно в сложната фризура на Габриел и го закрепи с диамантена игла. Когато сложи и следващите две, Габриел огледа критично отражението си в огледалото и кимна доволно. После свали хапала си и облече кремавата рокля. Анет мина отзад, за да закопчее копченцата на гърба.
— Тази вечер сте невероятно красива, мадам — пошепна възхитено момичето. — Тези черни пера в червената коса… и светлата рокля… страхотно!
— Благодаря ти, Анет. — Габриел се усмихна на момичето в огледалото. — Не е нужно да ме чакаш, ще се оправя сама. — Тя си сложи дългите копринени ръкавици и приглади гънките на пръстите. Довършваше тоалета си механично, сякаш стоеше на разстояние от себе си, сякаш тялото, което докосваше, дрехата и скъпоценностите, които си слагаше, нямаха нищо общо с нея.
Кожата й беше студена и влажна, сякаш вървеше през зимна мъгла.
Знаеше много добре как да се приближи до Натаниъл — по начин, който ще измете от главата му всички въпроси и съмнения и ще придаде на любовния й дар убедителна достоверност. Когато се любеше с Натаниъл, никога не се преструваше, но днес с ужас се питаше дали няма да й се наложи… и ако да, дали той ще го усети?
Заповяда на кочияша да я откара на улица Вилня. Когато минаха от руската страна, веднага ги спря пост.
— Парола?
Габриел се наведе през прозорчето.
— Александър, Русия, величие.
Хусарят отдаде чест и ги пропусна. Паролата се сменяше всеки ден, веднъж от Наполеон, веднъж от Александър. Днес изборът беше на Наполеон. Красиво ласкателство, на което утре Александър щеше да отговори подобаващо.
Габриел се отпусна на седалката и забарабани с пръсти по облегалката. Гадеше й се от страх и неудобство. Съзнаваше, че прави, каквото трябва, че измамата беше само техническа — но от това оправдание не й ставаше по-добре, колкото и да се убеждаваше сама. Бе казала на Натаниъл, че вече няма нищо общо с шпионажа, а сега щеше да го излъже. Не можеше да издаде кръстника си, без да изложи живота му на опасност. Значи трябваше да постъпи, както той я бе посъветвал.
Щом стигнаха къщата на улица Вилня, тя скочи от каретата. Двама офицери в зелените мундири на Преображенския полк вървяха насреща й, задълбочени в разговор. Щом видяха жената, която слезе от каретата, те спряха и я зяпнаха възхитено. В тази част на руския сектор живееха само неженени офицери и не толкова видни личности. Женените и по-възрастните спътници на Александър си бяха избрали къщи в близост до царската резиденция. Сама жена на тази улица означаваше само едно — любовна среща.
Габриел усети любопитството им, обърна се и ги изгледа втренчено, с високомерно вирната брадичка. Всяка линия на тялото й излъчваше арогантността на аристократка.
Мъжете видяха скъпата вечерна рокля и скъпоценностите в косата й и спонтанно се поклониха. Габриел пренебрегна тази проява на учтивост и им обърна гръб. Застана пред вратата на номер шест и енергично почука с чукчето.