— Разбира се — кимна тя. — Много скоро.
Изпрати му въздушна целувка и излезе с леки стъпки от стаята. Вратата се затвори зад нея.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Каркелн близо до устието на Мемел, където реката се вливаше в Балтийско море, беше само на няколко часа бърза езда. Натаниъл възнамеряваше да тръгне на разсъмване. Първо трябваше да си приготви багажа и да измисли убедителен претекст за прибързаното си отпътуване. Естествено, и да се сбогува с приятелите си. Нямаше да изложи на опасност перфектното си прикритие заради безсмислено бързане. За разлика от него Габриел можеше да потегли само след един час.
Докато каретата я отнасяше към френския сектор, тя подскачаше нервно на седалката.
Талейран вече беше отишъл на пруския бал, затова му остави бележка. Обясни му какво е направила и какви са намеренията й за бъдещето. Сложи писмото на писалището в кабинета му и претърси чекмеджетата, докато намери императорския печат, който кръстникът й използваше за всички официални документи. Написа няколко служебни указания, предназначени за самата нея, сгъна листа и удари печата с императорския орел. В случай на нужда щеше да го използва като паспорт или за защита, докато пътуваше през Наполеонова Европа.
Трябваха й няколко минути, за да нахлузи бричовете си и да събере най-необходимото в една пътна чанта. Извади пистолета си и го пъхна в дълбокия джоб на наметката. Напълни кожена кесия със сребро и я скри под ризата, точно до сърцето си. Разбойническите нападения бяха всекидневие в тази част на окупираната Прусия.
Излезе безшумно от къщата, отиде в обора и заповяда на сънения ратай да оседлае коня й. Мъжът беше прусак, живееше в Тилзит и не обърна особено внимание на странния й костюм за езда.
Тя напусна града един час преди разсъмване и насочи коня по течението на реката в посока към морето.
Когато се разсъмна, селцата и градчетата, през които минаваше, се оживиха. Жените отваряха вратите, гонеха кучетата и размахваха метлите. Децата тичаха с кофи към реката, а ранобудните мъже бързаха към полето, за да свършат работа, преди да са започнали обедните горещини.
Никой не обръщаше внимание на облечения в черно ездач. Прусия беше окупирана страна и селяните се трудеха на полето, движени от единствената надежда, че няма да ги връхлетят колони грабещи френски пехотинци, които конфискуваха храната им, сечаха горите и така изпотъпкваха нивите им, че после трябваше да ги оставят няколко години за угар. Самотните ездачи не представляваха заплаха и обикновено ги пропускаха безпрепятствено през населените места.
Вторият ездач, който мина по същия път след около час, също не събуди особен интерес.
Габриел влезе в Каркелн малко преди обед. Тук, в края на равнината, атмосферата беше друга. Тесните, хлъзгави улици бяха покрити с боклуци и навсякъде се носеше нетърпима воня. Къщите, обрулени от вятъра, бяха криви и мрачни, хората мършави и сърдити, повечето боси, увити в жалки дрипи.
Всеки чужденец, влязъл в града на благороден кон, събуждаше нежелано внимание.
Габриел се насочи право към разположеното извън града пристанище, където бяха хвърлили котва няколко рибарски лодки и десетина големи кораби в очакване на отлива. В горещия, неподвижен въздух тежеше отвратителна миризма на разлагаща се риба. Габриел огледа критично пъстрия флот и се опита да разбере кой от корабите имаше достатъчно сили, за да стигне до Англия.
От близката кръчма излязоха група мъже и се запътиха право към Габриел. Те мълчаха, тропането на тежките дървени обувки отекваше заплашително по паважа.
Сърцето й заби лудо. Тя стисна пистолета в джоба си и подкара коня си към края на кея, където не можеха да я обкръжат.
Мъжете образуваха полукръг около нея и я измериха с мрачни погледи, потънали в заплашително мълчание. Един протегна ръка и полипа фината кожена юзда. Вдигна глава и се ухили, при което разкри почернели остатъци от зъби. Ако им дам пари, каза си тя, няма да ги успокоя, а само ще възбудя алчността им. Пистолетът също беше безполезен. Не можеше да протони шестима мъже с един-единствен изстрел, а нямаше да има време да ю напълни отново.
Без да бърза, тя извади от джоба си своя талисман. В завладяната Европа документ с орела на Наполеон имаше по-силно въздействие от всичко друго. Вдигна го високо и мъжете незабавно отстъпиха назад. Един се изплю отвратено на паважа, но опасността беше отстранена. Всеки знаеше, че нападението над императорски куриер се наказва със смърт.
Габриел се възползва от предимството си и попита на неправилен немски дали знаят кой кораб се готви да замине за Копенхаген. Трябвало да занесе посланието на императора в датската столица. В шепата й светнаха няколко сребърни монети.