Последва бърза, насечена размяна на думи, след което един от мъжете посочи малката фрегата, закотвена в залива. Габриел му подаде сребърна монета. Втората отиде в ръцете на другаря му, който я уведоми, че капитанът е в кръчмата. Третата получи мъжът, който доведе капитана — датчанин, който за нейно облекчение говореше френски.
С канче бира в ръка капитанът изслуша молбата й да вземе на борда двама пътници и назова невероятно висока цена, при което едното му око се стрелкаше неспокойно надясно, докато другото оставаше устремено в лицето й.
Габриел се намръщи и отговори, че за тази цена ще му се наложи да качи на кораба си и конете им.
Капитанът се поколеба, измери коня с поглед на познавач, изпразни канчето и кимна.
— Отливът започва в три. В два ще изпратя лодката на кея. Ако не сте точни, ще потегля без вас.
Значи й оставаше час и половина до качването на кораба. Дано само Натаниъл пристигне навреме, каза си тя. Беше и гладна, и жадна, но не посмя да остави коня си в това разбойническо гнездо. Къде беше най-добре да чака идването на Натаниъл? Огледа се и реши да спре в края на кея, откъдето се виждаше пътят, по който бе дошла. Нямаше смисъл да се пита какво щеше да направи, ако той закъснее и лодката на мрачния датчанин отплава без нея. Също така нямаше смисъл да си представя как ще реагира Натаниъл, като я види на пристанището. Любимият й имаше нужда от здрав удар в ребрата и щеше да си го получи.
Натаниъл влезе във вонящия град малко след един и половина. Когато подкара коня си по тесните улички към пристанището, отвсякъде го проследиха враждебни погледи. Мършави деца излизаха от входовете и зяпаха след добре облечения чужденец, скритите в сенките на зидовете мъже плюеха презрително, когато минаваше покрай тях.
Когато зави в една особено тъмна и тясна уличка, която водеше право към кея, във въздуха изсвистя камък и го улучи в рамото. Натаниъл изруга и обърна глава. Група мъже се приближаваха отзад, въоръжени с тояги и камъни. Вторият камък удари коня. Благородното животно изцвили от болка и се вдигна на задните си крака.
Изведнъж се видя обкръжен от всички страни. Към групата се присъединиха още мъже, излизаха от проходи, толкова тесни, че едва се побираха в тях, изскачаха от тъмни входове, въоръжени с ножове и тояги.
Никога не бях срещан такава гадна паплач, каза си отвратено Натаниъл. Тези хора изглеждаха решени на всичко.
Той стисна с една ръка пистолета си, с другата откачи бастуна, закрепен за седлото, и устреми поглед към събиращата се тълпа. Натисна копчето в дръжката на бастуна и оттам изскочи опасно острие. Отново полетя камък, улучи го право в гърдите и за малко не го свали от седлото.
Без да се прицелва, Натаниъл изпразни пистолета си в най-гъстата тълпа пред себе си. Един от мъжете изпищя и се свлече на паважа и другарите му се разколебаха. Натаниъл заби пети в хълбоците на коня и премина в галоп през тълпата, наведен над седлото, като размахваше дългото острие. Тъкмо когато повярва, че се е измъкнал, конят му се спъна в един изваден камък от паважа. Докато животното цвилеше страхливо и се опитваше да си възвърне равновесието, във врата му се заби нож, точно в аортата. Кръвта пръсна от раната като фонтан и конят се свлече на земята. Натаниъл скочи от седлото, преди животното да рухне и да го погребе под себе си. Обърна се рязко и размаха ножа право към мозайката от мрачни лица, които се навеждаха над него. Без кон, в невъзможност да зареди пистолета, нямаше никакъв шанс да се измъкне.
Каква ирония на съдбата! Тъкмо той, който винаги преценяваше рисковете и избягваше опасните ситуации, да завърши живота си на мръсна уличка в едно вонящо пристанище на Източна Прусия, жертва на гладната тълпа.
В този момент отекна оглушителен пистолетен изстрел, последван от див вик. Черен кон си проби път през навалицата, изправи се на задните си крака, изцвили гневно, размаха копита и принуди мъжете да се отдръпнат, за да не бъдат стъпкали. Отвори се пролука и Натаниъл видя отново блещукащата вода в края на уличката. Той се хвърли към пролуката, Габриел се наведе от седлото и му протегна ръка. Без да губи време, той я улови и се метна на гърба на коня с гъвкавостта на акробат. Вече беше проявил тази гъвкавост в скривалището на тавана в Париж.
Само след минута двамата излязоха под слънчевата светлина на кея, а гневната тълпа остана в уличката с богата плячка: мъртъв кон, скъпа сбруя и пътната чанта на Натаниъл.
Габриел подкара коня право към лодката, която чакаше до стълбичката. Датският капитан беше вече на борда на подготвената за отплаване лодка и надзираваше товаренето на стоката. Той хвърли поглед към коня и двамата ездачи и кимна на Габриел.