— Мастър Прайд, може би все пак ще ме удостоите с вниманието си — изрече учителят с отвратителната си усмивка, която разкриваше жълтите му зъби, и посочи с пръчката към дъската. — Може би ще ми окажете извънредно рядката чест да довършите задачата, която започнах.
Джейк изтри очите си, отиде неохотно до дъската и посегна към тебешира. Цифрите не му казваха нищо, абсолютно нищичко.
— Милостиви боже — промърмори мистър Джефри и застана зад него. Беше толкова близо, че Джейк усещаше дъха му върху косата си — и отвратителната кисела миризма, която излъчваше тялото му. — Вие не сте чули нито една дума от онова, което ви обяснявах цял следобед! Прав ли съм, мастър Прайд?
Джейк смръщи носле, опита се да не диша, коремчето му се сви на буца. Винаги се подготвяше така за неизбежната наказателна проповед. Думите не бяха толкова гневни, колкото го нараняваха, като малки стрели, които се забиваха в кожата му. От тях му се гадеше и той втренчи поглед в дългите редици числа, за да отклони вниманието си.
Шум от колела на карета по настланата с чакъл входна алея проникна слабо през затворения прозорец. Мистър Джефри прекъсна за момент саркастичната си тирада и пристъпи до прозореца.
— Очевидно негово благородие се завръща — отбеляза той, докато леко удряше пръчката в дланта на другата си ръка. — Сигурен съм, че ще се разтревожи ужасно, като научи за жалките постижения на единствения си… — Той млъкна изумено, когато Джейк напусна мястото си пред дъската и хукна към прозореца. Трябваше да се вдигне на пръсти, за да види какво става навън.
— Габи! Габи е тук! — Преди разгневеният домашен учител да каже или да направи нещо, Джейк бе изхвърчал от помещението и бързите му стъпки затрополиха надолу по стълбата.
Мистър Джефри приглади жакета си и се втурна да догони непослушния си ученик.
— Габи… Габи… Габи… — Джейк слезе като фурия във фоайето и се блъсна в мисис Бейли. Бъртрам току-що бе отворил входната врете и отскочи настрана, когато момчето профуча покрай него и едва не се изтърколи надолу по стълбите.
Габриел тъкмо бе слязла от каретата и изваждаше нещо, баща му стоеше зад нея. Още една карета бе спряла пред входа, но в изблика на радост Джейк не я забеляза.
— Габи! — изкрещя той в самозабрава.
Тя се обърна и лицето й светна.
— Джейк! — Прегърна го и го вдигна до гърдите си. — Ох, момче, колко си пораснал — проговори през смях тя и го целуна по бузката. — Едвам те вдигнах.
— Това е, защото навърших седем години — отговори възбудено той. — Къде беше толкова време? Сега ще останеш ли завинаги с нас?
— Напълно съзнавам, че заемам безславното второ място след Габриел — обади се развеселено Натаниъл, — но все пак е редно да поздравиш и баща си, Джейк.
Габриел се засмя и остави момчето на земята. С едва забележимо колебание момчето обърна поглед към баща си, но когато Натаниъл се усмихна и се наведе да го вдигне, Джейк го прегърна здраво и се притисна до него с такава пламенност, че бащата се разтрепери от вълнение.
— Лорд Прайд, моля най-покорно за извинение. — Носовият глас на мистър Джефри, гневен и покорен едновременно, прекъсна радостната среща. — Джейк няма право да напуска учебната стая по време на урок, и то по този неучтив и дързък начин. Веднага ще го накажа. Ела тук, млади човече! — Той излезе напред, очевидно решен да изтръгне ученика си от прегръдката на баща му.
— Все още ли сте тук, мистър Джефри? — Габриел го погледна с презрително стиснати устни. — Вие сте една отвратителна костенурка. Предлагам да си съберете багажа и веднага да напуснете този дом. Лорд Прайд ще ви изплати още едно месечно възнаграждение като обезщетение за внезапното уволнение, а каретата ще ви откара в Уинчестър, откъдето ще вземете пощенската карета и ще се върнете там, откъдето сте дошъл.
Тя потърка ръце, очевидно доволна от решаването на въпроса.
Мистър Джефри отвори уста и отново я затвори. Прилича досущ на дебелия стар шаран в езерото, помисли си блажено Джейк, неспособен да повярва на онова, което бе чул.
— Милорд? — Джефри се обърна към Натаниъл, търсейки помощ. — Наистина не знам какво да кажа…
— По-късно ще обсъдим това, Джефри — отвърна примирително Натаниъл и остави Джейк на земята. — Можете да бъдете сигурен, че ще уредим нещата по най-добрия начин.
Учителят се улови за реверите на жакета, сякаш се опитваше да спаси поне частица от авторитета си, обърна се рязко и избяга в къщата. Джейк изписка въодушевено.
— Ти го отпрати, Габи! Габи изхвърли гадния Джефри!
Габриел се засмя самодоволно.
— Понякога майките могат да бъдат много полезни.