Джейк примигна объркано и проговори страхопочтително:
— Ти ще ми бъдеш майка?
— Това ще ти хареса ли? — попита нежно тя, клекна пред него и вдигна брадичката му с един пръст.
Джейк я зяпна смаяно. После нададе див вик, втурна се да бяга, описа широк кръг около каретата, размахвайки ръце като криле на подивяло петле.
Джорджи, която тъкмо бе слязла от втората карета, се смееше от сърце.
— Явно е доволен — отбеляза весело тя.
— Наистина ли току-що отпрати бедния домашен учител, Габриел? — Саймън изглеждаше и шокиран, и развеселен.
— На всичкото отгоре го нарече отвратителна костенурка. — Майлс се ухили широко. — Честно казано, външността му е забележително грозна, даже за домашен учител.
— Предполагам, че поисках твърде много от теб, като те помолих да почакаш поне мастилото на венчалното ни свидетелство да изсъхне, преди да започнеш да налагаш волята си? — отбеляза Натаниъл с мрачно примирение.
— По отношение на Джефри не можех да чакам — защити се тя.
Натаниъл само поклати глава и повика сина си.
— Джейк! Ела веднага тук и поздрави нашите гости, както е редно.
Джейк се обърна рязко и се втурна към тях, надавайки радостни викове. Баща му го хвана за яката и го принуди да спре.
— Сигурно си спомняш лорд и лейди Ванбруг, Джейк?
Джейк кимна, твърде задъхан, за да каже нещо. Лицето му беше зачервено от напрежение, влажните коси залепнат по челото.
— Поклони се — настоя Натаниъл.
Пъшкайки, Джейк се поклони и протегна ръка за поздрав. После се обърна въпросително към Габи:
— Вече омъжена ли си за татко?
— Почти — отговори тя и изтри лицето му с кърпичката си. — Затова доведохме Джорджи и Саймън и Майлс. Утре ще се венчаем в църквата.
— Може ли да присъствам?
— Ама разбира се. Нали затова се върнахме — отговори тя и улови ръчичката му. — Искаш ли заедно да кажем на Прими, че мистър Джефри ни напуска?
Майлс ги проследи с поглед, когато влязоха в къщата. Джейк говореше непрекъснато, без да си поема дъх.
— Интересно, никога не си бях представил Габи като майка — рече той. — Досега винаги съм я смятал за екзотична птица.
— Глупости! — възрази енергично Джорджи. — Габи умее да общува с децата. Да я беше видял с малките ми братя и сестри! А малкият Нед я обожава.
— Няма ли да влезем? — попита рязко Натаниъл. Лицето му изведнъж бе помрачняло. Обърна се и закрачи към входа.
Саймън и Майлс си размениха многозначителни погледи.
— Какво лошо казах? — промърмори Джорджи и хвана мъжа си подръка.
— Нищо лошо — увери я Саймън. — Натаниъл реагира твърде чувствително на темата деца. Заради Хелън.
— Но оттогава са минали седем години!
— Той ще го преодолее. Габи ще се погрижи — рече уверено Майлс и задържа вратата, за да влязат Джорджи и мъжът й.
Габриел се появи на стълбата точно когато гостите влизаха в библиотеката.
— О, ето ви най-после! Джорджи, ела и ми помогни да избера коя рокля да облека за сватбата си. Ели тъкмо разопакова багажа ми, но аз не мога да реша дали да нося яркочервено — нали съм опозорена жена, която утре ще стане почтена съпруга, или по-добре нещо девическо, например муселин на цветчета.
— Ти нямаш муселинени рокли на цветчета — възрази Натаниъл, който вече беше по-спокоен. Наля на мъжете вино и добави: — Или поне аз не съм виждал.
— Може би е най-добре да съм по бричове. Това беше костюмът ми, когато датският капитан извърши церемонията.
— Какъв датски капитан? — попита изненадано Саймън.
— О, на кораба за Копенхаген. Натаниъл го помоли да ни ожени и той даде всичко от себе си, бедничкият, но не съм много сигурна, че знаеше какво върши, затова решихме да повторим венчавката, този път по всички правила. За да сме сигурни, нали разбирате? Не искаме децата ни да бъдат незаконни.
— Габи! — извика Джорджи, но изключение дълбоко шокирана.
Габриел се засмя самоуверено. Хвърли поглед към Натаниъл с надеждата да види усмивката му и бе шокирана. Лицето му беше вкаменено, устните стиснати, очите гледаха студено, изражението му внушаваше страх.
— Не намирам това забавно — отвърна остро той.
— И защо не? — Габриел приседна на облегалката на креслото. — Може да не е много умно, но не виждам какво лошо има.
— Беше безвкусно и без капка остроумие! Искаш ли чаша вино?
— Не, докато се държиш като еснаф. — Тя стана. — Ела в стаята ми, Джорджи, и ми помогни в избора.
Джорджи остави мъжете в библиотеката с видимо облекчение. Натаниъл изглеждаше гневен, другите двама гледаха смутено.
— Отдавна не бях виждала Натаниъл толкова мрачен — каза тя, щом се настаниха удобно в будоара на Габриел.