— Съвсем случайно имам мнение по въпроса за черните кадифени панделки — каза Натаниъл. — Не ти позволявам да сложиш рокля с черни панделки. Това е сватба, не траурно бдение. — Той я притисна до гърдите си и вдигна лицето й към своето. — А щом се венчеем, няма да търпя ругатните на ужасната Ксантипа, да не говорим за пълната липса на респект, ясен ли съм?
Преди тя да е успяла да отговори, той подпечата обещанието си със страстна целувка. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, обхванаха хълбоците и я притиснаха към слабините му, за да задушат евентуалната съпротива. Устата й беше мека и податлива, тялото й моментално се стопли от желание.
Точно в този момент вратата се отвори с трясък.
— Габи, Габи, може ли да… о! — Джейк застана на прага и ги зяпна с отворена уста.
Натаниъл отпусна ръце и се обърна бавно към изчервения си син.
— Мисля, че забрави нещо — изрече строго той. — Какво прави човек, когато застане пред затворена врата?
Джейк запристъпва смутено от крак на крак.
— Чука.
— Правилно. Хайде сега излез и опитай още веднъж.
— Такива неща се забравят лесно, когато човек е развълнуван — намеси се Габриел.
Джейк й хвърли благодарен поглед и изчезна.
— Не е нужно постоянно да извиняваш грешките му — изсъска сърдито Натаниъл.
— Но той беше толкова смутен, бедничкият!
— Можеше да ни завари в още по-деликатна ситуация… — Натаниъл се намръщи и погледна към затворената врата. Какво прави толкова време отвън?
— Сигурно не смее да направи нов опит.
Натаниъл поклати глава и нетърпеливо отвори вратата. Джейк стоеше в коридора и хапеше долната си устна.
— С Габриел ли искаше да говориш? — попита бащата.
— Да, сър — кимна плахо детето.
— Хайде, влез. — Натаниъл му махна и Джейк се промуши светкавично покрай него. Застана пред Габриел, сплел ръце пред гърдите и я погледна умолително.
— Прими казва, че когато хората се женят, имат пажове — обяви той. — Може ли аз да ти бъда паж, когато се омъжваш за татко?
— Ама разбира се, Джейк. — Габриел се наведе да целуне сериозното малко лице. — Ще се чувствам почетена… и татко ти също. — Тя се обърна към Натаниъл и страхливият поглед на Джейк я последва.
— И аз ще се чувствам почетен — кимна той. — Всъщност смятах да ти предложа да направиш нещо много важно. Трябва ни някой, който да държи пръстена и да ми го връчи, когато каже свещеникът. Смяташ ли, че ще се справиш с тази отговорна задача?
Лицето на Джейк се зачерви от вълнение, кафявите очи станаха огромни. Неспособен да каже нито дума, той кимна тържествено няколко пъти. После се обърна и изскочи от стаята. Радостните му викове отекнаха по коридора към детската стая.
— Това беше истинско вдъхновение, татенце — отбеляза с усмивка Габриел. — Заслужаваш целувка.
— Само че аз искам повече от целувка — отговори Натаниъл. — Почакай първо да заключа вратата.
Следобед на следващия ден Джейк стоеше зад баща си в полутъмната селска църква и се взираше към изхода, където трябваше да се появи Габриел. Момченцето стискаше с такава сила простата златна халка, която му даде баща му, че ръбовете й се врязваха в запотената малка ръчичка.
Татко му бе казал, че на венчавката няма да присъства никой, освен тримата гости, Прими, мисис Бейли и останалите от персонала, готови да пожертват свободния си съботен следобед, за да присъстват на венчавката на лорд Прайд — в действителност обаче църквата беше пълна до последното място, цялото село се бе събрало, включително полските работници и арендаторите.
В коремчето на Джейк танцуваха пеперуди. Ами ако пропусне момента да подаде пръстена, или — това беше най-страшното от всичко — изпусне пръстена на пода? Той огледа подозрително неравните каменни плочи под краката си и си представи как златната халка се търкаля към пейките и изчезва под множеството крака…
Пристъпи крачка към баща си и го дръпна за ръкава.
— Какво ще стане, ако го изпусна? — попита той, уж шепнешком, но хората от първите пейки го чуха съвсем ясно.
— Ще го намерим и ще си го вземем — отговори с усмивка Натаниъл.
Джейк кимна, но не пусна жакета на баща си. Така се чувстваше по-сигурен.
Шепотът се усили и всички глави се обърнаха към портала. Джейк побърза да ги последва. Габи влезе в църквата под ръка с лорд Ванбрут. Тя се усмихваше и кимаше на хората по пейките, а когато стигна до Джейк, се наведе и го целуна.
— Може да го изпусна — пошепна й той.
— Тогава ще го вдигнем — отговори тя, също като татко му, и той се почувства по-спокоен. Значи не беше чак толкова лошо. Пусна жакета на баща си и се огледа самоуверено, когато отец Адисън започна службата с най-тържествения си глас.